Копнеж

Студено е, замръзвам!
И допир сетих - ръцете ти.

Горещо е, изгарям!
Усетих нежен хлад - дъха ти.

Разказвай ми, скучая!
Нашепваше любов - гласа ти.

Обичай ме, копнея!
Обич долових - душата ти.

Боли ме, излекувай ме!
И лек получих - вярата ти.

Чакам те, завръщай ме!
Аз сетих дом - сърцето ти.

Шумно е, спасявай ме!
Мека тишина - гръдта ти.

Един е пътят, насочи ме!
Намерих се… в деня ти.

(а)
12.03.2007г
цикъл "Акростихове" ; "Галещо перо"

Сега съм тук

Не разпитвай как съм дошла
и дали за това съжалявам,
колко дълго до теб съм била,
обич силна дали изживявам.
Гледай в мен, не сваляй очи,
аз съм тук в часа на страстта.
Наслади се, след мен ще горчи,
еликсир съм, отпивай в нощта.
Галя леко, така предизвиквам,
огън паля, от страстта ми боли,
вероломно в душата прониквам.
Отпрати ме утре, сега ме гали.
Разгадавай ме, грешна и бурна,
изучавай бавно с устни, с ръце.
Запомни: може пак да се върна,
ала друга и с плахост в сърце.
Тази нощ дойдох да те срещна,
отведи ме, заведи ме в безкрая.
Вечерта е наша, дълга и грешна.
Аз съм тук днес, за утре не зная.

(а)

03.08.2007г

цикъл „Бяло перо" ; "Акростихове"

Две думи за теб

„О не, не искам да празнувам.

Без поздрави, цветя и дар..."

Искането ти добре разбирам,

че нося от твоята кръв и жар.

Аз „Честито" не ще да изрека,

(мислено го казвам, гласно не),

тежки дарове не нося в ръка,

ето тук съм, само с думи две.

Малко думи, но с голяма сила,

ако извират дълбоко от сърце.

Малък букет от тях съм свила,

опаковах го с усмивка на лице.



(а)
16.08.2007г
цикъл "Посветено" ; "Акростихове"

Двойно кафе

Защо ме будиш? Още ми е рано...
Насън стрелките даже се въртят,
аз да заспя не мога вече, от пиано
клавишите в душата ми туптят.
Вън нощ е, непрогледна, черна,
часове дълги от зората ни делят.
Едва успях в мрака да те мерна -
това напрягане... зениците болят!
Изненада ме, кажи, защо мълчиш?
Разказвай, две кафета се варят...
И как така, реши да ме навестиш?
Прости!... Не исках думи да ранят.
Ровят навътре, завръщат мигове
едва ли знаеш от кога така кръжат.
Забравил си, и може би е по-добре,
не бих желала на теб да ти тежат.
Отиваш ли си? Изпий поне кафето...
Щом искаш, думите не ще те спрат.
Тръгвай, до срещане... там където...
А глътките кафе отново ще горчат.

(а)

22.11.2008г
цикъл "Черно перо" ; "Акростихове"

Не късай рози...

Помниш ли, обичам рози?

Рози във всички цветове...

Едно забравил си - без пози,

до гуша от тях ми дойде...

Наивна може би изглеждам,

а всъщност съм от род змия.

Минавам, леко те поглеждам,

единствен поглед, но горя...

Роза страстна съм самата аз,

Ева – гола, с ябълка в ръката.

Не чу и дума... нито моя глас.

Онази роза, тя ми бе душата...


(а)

03.03.2009г
цикъл "Бяло перо" ; "Акростихове"

До Малкият принц

Помня че съм роза (без бодли)
ала от опитомяване се уморих,
дори си спомням че ме посади
наивно, лесно, на шега и в стих…

Атлазени разлистих цветовете
листата - по-нежни и от кадифе,
имах и сноп с бурени, в нозете
впити пиеха от моите сокове…

Загръщаше ме в нощите лунни
едва докосвайки, безмълвно…
Мечтаех, раждах мисли блудни,
ясно беше, че ще бъде трудно.

После си тръгна, при лисицата
опитомявайки и нея, запленен
намери онзи цвят в зеницата
искрящ и мамещ, в нюанс зелен.

Какво че бях роза (без бодли)
външността лъже, мога да бода …
Ашладиса ме трън, облагороди
мекото и гладкото… Вече дера.

(а)

17.09.2008г

цикъл "Черно перо" ; "Акростихове"

По маршрут

Сети ли умората в очите,
а болката - частици черни,
мокрия блясък от сълзите
отворили в душата бездни?
Трасето е неравно, друса,
насипано е с остри камъни.
От първа спирка автобуса
пътува и превозва спомени.
Ъгловато е лицето, строго,
(това с усмивката бе маска)
усилие не ми коства много -
владея го, външна окраска.
А погледа ти, не достигна,
намигаш, но смисъл няма...
Ето я спирката, пристигна.
Етюдът свърши, без драма.

(а)

20.08.2008г
цикъл "Черно перо" ; "Акростихове"

***

Проронена сълза, не една...

от другата страна мълчание

капки восък... плаче свещта,

лек няма, тежест, страдание

оставени цветя за вечността

наниз спомени са упование...

!

(а)

07.07.2008г

цикъл "Посветено" ; "Акростихове"

Чудо

Стъпки въздушни, леки,
трепет в нежните души.
Ръцете докосват меки,
атлаз и кадифе шуми.
Сън ли е или реалност?
Такт в постоянството,
един миг спонтанност,
нощ в пространството.
Търсене, бяг във времето,
а всеки носи светлината.
Намиране и ето… чудото,
целуна Слънцето Луната.

(а)
09.01.2007г
цикъл "Акростихове" ; "Бяло перо"

Дар

Зеленооко момиче ме усмихна,
един лист с цветчета ми подари.
Лек нежен повей плахо ме лъхна
едно чувство ми разпали да гори.
Не знам с какво мога да отвърна
От този дар какво направила бих?
Очите нейни ли в песен да обгърна?
Каква ти песен? Ще напиша стих…
Аз листа нежен ще върна с акростих.

(а)
29.01.2008г
цикъл "Акростих" ; "Посветено"

Посветено

Забрава има ли? О, не...
Дар е всеки изгрев нов,
радост нечие присъствие,
амулет - достигащият зов.

Времето все бяга... Зная,
един живот не стига, не...
И ние част сме от безкрая
отново щом се срещаме.

Бързат, гонят се стрелките
и щом докоснат се звънят,
часовникът отмерва дните
по земния житейски път.

Оплита дните във година,
животът бързо си върви,
една за теб днес отмина,
лентата за нова се върти.

А щом спокойна отминава
в надежда, вяра и любов,
ако следа след теб остава,
минавай в своя цикъл нов.


(а)
01.01.2008г
цикъл "Акростихове" ; "Посветено"

На този ден...

На този ден би отброил шейсет,
ала едва ли щеше да си остарял.
С хумор лек, така присъщ за теб,
в деня си нещо би ни пожелал.
Ехото на топлия ти смях и думите,
каквито помним ги пак биха били,
ъгълчетата в очите сиво - сините,
радостта им... всичко като преди.
Мълчим... връщаме се в спомени
и съзерцаваме... и още ни боли...

:(
(а)

23.02.2007г
цикъл "Акростихове" ; "Посветено"

Силната жена

Заплака и душата, извор топъл,
а колко дълго бе чакан онзи миг.
Трънлива болка, молитва, вопъл,
една жена, една мечта, светлик.

Безумно случване. Непоносимо.
Монотонност и дълбока тишина.
Отвътре глухо, тихо, недоловимо.
Лек има ли за тази празнота?...

Има лек, защото Тя го е открила.
Тя, истинската, слънчева жена...
Вулкан от чувства, копнеж и сила
акостирали в очакващата и душа.

Надежда, Вяра и Любов... И мощ.
Осветен е пътя, показан и е брод.
Сияние след дълга тежка „нощ",
яснота и осезание за новия живот.

Крехко стъбълце, покълващ цвят,
изгубен някъде за да достигне Нея,
топлина и обич да сети в този свят...
Избрала го и Тя. Молитвено копнея.

(а)
22.10.2007г
цикъл "Акростихове" ; "Посветено"

Сълзи в очите

Замрежват се очите от сълзи.
Акомпанира болката в сърцето.
Тъгата завладяваща пълзи...
Една душа поема път в небето.

Баща ти мила Гали тук още е...
Макар не плът, той е присъствие.
Изгаряща е болката, тежко е.
Лек няма за бащино отсъствие.

Изпепелено е сърцето ти, ридае,
Черна мъка задушава, завладява.
Коварната Съдба пощада не знае,
атрофира чувствата и наранява.

Грее тази нощ Луната мълчаливо,
анемично светят тъжните звезди,
линеещи проблясват пепеливо...
Изгасват от сълзите в твоите очи.

(а)
17.09.2007г
01.36 ч.
цикъл "Акростихове" ; "Посветено"

Виновни очи

Препънах се в теб. Случайно.
Ала не помня накъде вървях.
Размяна на погледи. Банално.
До днес не знам защо се спрях.
Обърнах се, ръка подаде пръв,
невинно приех, от разстояние.
Не бе ръка, бе за промяна път,
една посока, общо съзерцание.
Евин грях бе може би, незнам.
Навярно ти препъна се в мен?
А дали случайно спрях се там?...
Раних те, след мен си променен.
Очите ми за всичко са виновни,
частица под клепачите не скрих.
Не исках да са толкова отровни...
Отмина с болка ти. И с порив тих.

(а)

07.09.2007г.
цикъл "Акростих" ; "Бяло перо"

Не точно като нея

Понякога студена и далечна,
а в миг до теб, чак задушавам.
Реална, разбираема, човечна,
енигма друг път, затруднявам.
Щедра любовта си ти дарявам
отдавам ти се с душа и тяло.
Пестелива някога изстудявам
разпаленото в теб недогоряло.
Изискана, невинна завладявам,
с мекота и нежност плахо галя.
Ъгловата, ръбеста те наранявам,
сърцето ти с греховен огън паля.
Такава съм, позната - непозната,
весела, ту тиха, права, ту греша.
Играя да, но спазвам правилата.
Ева ябълка е дала. Аз само душа.

(а)

15.10.2007г
цикъл "Акростихове" ; "Бяло перо"

Там

Умори ли се, мили мой друже?
Нека миг поспрем, да поспим.
Ето тук само двама сме, може
смело маските две да свалим.
Няма смисъл от дрехите, голи
един друг до болка се знаем.
Жар ни пали, ненужно е роли
на безгрешни с теб да играем.
Омотани сме в общи въжета -
силни чувства, щом залюлеят
тази болка от сладост поета
страсти буди, безумно лудеят.
Тихо, мили мой друже, мълчи,
разпилявам безмълвно душа...
Аз съм тук, не с ръце, а с очи
смело пий ме без капка вина.
Тази нощ ще съм твоя. В съня...

(а)
16.01.2008г
цикъл "Акростихове" ; "Бяло перо"

Лунна нощ

Лунно ми е, не мога да заспя
юргана ми тежи, притиска чак,
боса ставам, до прозореца стоя.
Отвън една сянка броди в мрак.
Влез! Защо останал си навън?
Измръзнал си, ела се стопли,
вън стъпки не дочух, нито звън.
Искаш ли вино? И на мен сипи.
Наметни се, до камината седни,
отпий си глътка, ще се сгрееш.
Напомняш ми за някой от преди
и точно като него ми се смееш.
Отново се усмихваш и мълчиш.
Познах те, да, още пред вратата...
И помня, сам избра да си вървиш,
вина недей да търсиш в съдбата.
Аз ли, добре съм... не преболя,
такава болка цял живот се носи,
избледня само, напълно не изтля
горчи, но свикнах... Стига въпроси!
Отпий от виното последни глътки
резливо е, да знам, чак загорчава,
Чашата си остави и с тихи стъпки
иди си, вън вече се развиделява.

(а)

11.01.2008г
цикъл "Акростихове" ; "Бяло перо"

* * *

Мислите - тихи нощни птици,
една след друга кацат в мен.
Живи рани - две тъмни зеници ,
дъждовност носят. Тежък плен.
Усукано от чувства - ураган,
черно въже душата наранява.
Убежището - дълго пазен храм,
като песъчинки се разпилява...
Изтънява нишка до прозрачност,
нараняват думи, следи бележат,
ад за душата е, до непонятност.
Корени дълбоки не се режат...
Остават белези, там рани зеят
вътрешни рани, от страдание.
А в ляво тихо, птици не пеят,
лице помръква сред отчаяние.
На кръстопът. Избор лек няма,
яма зее, дълбока паст отваря,
място трънливо, болка голяма
една кървяща сълза прогаря...
Битка е вечна, надежди умират
остават раните следи в душата.
Любов и обич сърце раздират.
И най е тежко да си в средата…

(а)
13.02.2008г
цикъл "Корени" ; "Акростихове"

Изгубвайки се

Вървя, позната пътека,
изгубвам се в спомени,
нозете газят шума мека
от случвания отронени.
Изминалото сътворено,
лек допир, плаха страст,
ювелирно е претворено,
било е, ще остане в нас.
Очи две търся с поглед,
в тях да се огледам пак.
Вървя, ала копнея полет,
общ нежен полет в мрак.
Пеещ миг да ми дариш
изваян клавирно в мен,
ясен знак, да прогориш
непонятното в моя ден.
Елексир горчив да пия,
насипан в твоите ръце,
изгубвайки да разкрия
енигмата - едно сърце...

(а)
13.01.2008г
цикъл "Акростихове" ; "Бяло перо"