15 юли 2009

Лист от календара

Не ме питай защо днес тъгувам,

не казвай „Усмихни се", недей!

Не разпитвай защо пак будувам,

песента позната днес не ми пей.



Нека този лист изчезне в безкрая

недошъл... неотминал... ненужен...

Какво е радост, не искам да зная -

виж очите, няма взор теменужен.



Не очаквай да цъфти розов цвят -

от солта в сълзите вехне, умира.

Без бодли рози много, цъфтят...

но без корен, животът им спира.



Не търси в календара тази дата.

Един лист скъсан, на земята лежи.

Не, не е лист, лежи там душата.

Без душа, едно сърце днес тъжи...



20.04.2008г
цикъл "Корени"

12 март 2009

Двойно кафе

Защо ме будиш? Още ми е рано...
Насън стрелките даже се въртят,
аз да заспя не мога вече, от пиано
клавишите в душата ми туптят.
Вън нощ е, непрогледна, черна,
часове дълги от зората ни делят.
Едва успях в мрака да те мерна -
това напрягане... зениците болят!
Изненада ме, кажи, защо мълчиш?
Разказвай, две кафета се варят...
И как така, реши да ме навестиш?
Прости!... Не исках думи да ранят.
Ровят навътре, завръщат мигове
едва ли знаеш от кога така кръжат.
Забравил си, и може би е по-добре,
не бих желала на теб да ти тежат.
Отиваш ли си? Изпий поне кафето...
Щом искаш, думите не ще те спрат.
Тръгвай, до срещане... там където...
А глътките кафе отново ще горчат.

(а)

22.11.2008г
цикъл "Черно перо" ; "Акростихове"

Не късай рози...

Помниш ли, обичам рози?

Рози във всички цветове...

Едно забравил си - без пози,

до гуша от тях ми дойде...

Наивна може би изглеждам,

а всъщност съм от род змия.

Минавам, леко те поглеждам,

единствен поглед, но горя...

Роза страстна съм самата аз,

Ева – гола, с ябълка в ръката.

Не чу и дума... нито моя глас.

Онази роза, тя ми бе душата...


(а)

03.03.2009г
цикъл "Бяло перо" ; "Акростихове"