Сега съм тук

Не разпитвай как съм дошла
и дали за това съжалявам,
колко дълго до теб съм била,
обич силна дали изживявам.
Гледай в мен, не сваляй очи,
аз съм тук в часа на страстта.
Наслади се, след мен ще горчи,
еликсир съм, отпивай в нощта.
Галя леко, така предизвиквам,
огън паля, от страстта ми боли,
вероломно в душата прониквам.
Отпрати ме утре, сега ме гали.
Разгадавай ме, грешна и бурна,
изучавай бавно с устни, с ръце.
Запомни: може пак да се върна,
ала друга и с плахост в сърце.
Тази нощ дойдох да те срещна,
отведи ме, заведи ме в безкрая.
Вечерта е наша, дълга и грешна.
Аз съм тук днес, за утре не зная.

(а)

03.08.2007г

цикъл „Бяло перо" ; "Акростихове"

Двойно кафе

Защо ме будиш? Още ми е рано...
Насън стрелките даже се въртят,
аз да заспя не мога вече, от пиано
клавишите в душата ми туптят.
Вън нощ е, непрогледна, черна,
часове дълги от зората ни делят.
Едва успях в мрака да те мерна -
това напрягане... зениците болят!
Изненада ме, кажи, защо мълчиш?
Разказвай, две кафета се варят...
И как така, реши да ме навестиш?
Прости!... Не исках думи да ранят.
Ровят навътре, завръщат мигове
едва ли знаеш от кога така кръжат.
Забравил си, и може би е по-добре,
не бих желала на теб да ти тежат.
Отиваш ли си? Изпий поне кафето...
Щом искаш, думите не ще те спрат.
Тръгвай, до срещане... там където...
А глътките кафе отново ще горчат.

(а)

22.11.2008г
цикъл "Черно перо" ; "Акростихове"

Дар

Зеленооко момиче ме усмихна,
един лист с цветчета ми подари.
Лек нежен повей плахо ме лъхна
едно чувство ми разпали да гори.
Не знам с какво мога да отвърна
От този дар какво направила бих?
Очите нейни ли в песен да обгърна?
Каква ти песен? Ще напиша стих…
Аз листа нежен ще върна с акростих.

(а)
29.01.2008г
цикъл "Акростих" ; "Посветено"

Късна есен

Златен дъжд над мен вали,
водопад пожълтели листа.
Ходя боса по увяхващи треви,
последен танц играя с есента.

Волна като горска самодива
обикалям вътре в гъстата гора.
Есенна картина погледа попива
цветовете в спомен да сбера.

Бягам бързо, вятъра ме гони,
настига ме, хладно ме обгръща
косите ми разрошва, разпилени
клони са, като дърво съм съща.

Той обикаля, спира край мен,
разглежда ме, изсвирва нещо.
Не вижда корени, звучи учуден
май дразни се, свисти зловещо.

"Не се сърди, не съм дърво,
волна птица съм, летя в небето.
Не се страхувам, не си ти зло:
към мен ела и докосни лицето.

За миг поспри, не духай ветре,
недей съблича гората, милата,
че гола стане ли, боли отвътре.
Есента си тръгва, идва зимата.

13.09.2006г
цикъл "Споделено"

Посветено

Забрава има ли? О, не...
Дар е всеки изгрев нов,
радост нечие присъствие,
амулет - достигащият зов.

Времето все бяга... Зная,
един живот не стига, не...
И ние част сме от безкрая
отново щом се срещаме.

Бързат, гонят се стрелките
и щом докоснат се звънят,
часовникът отмерва дните
по земния житейски път.

Оплита дните във година,
животът бързо си върви,
една за теб днес отмина,
лентата за нова се върти.

А щом спокойна отминава
в надежда, вяра и любов,
ако следа след теб остава,
минавай в своя цикъл нов.


(а)
01.01.2008г
цикъл "Акростихове" ; "Посветено"

Самотна е

Вървя. Познати алеи,
по пътя жълти листа.
В душата тихо. Не пее,
прошепва. Акорди тъга.
Дървета цели в позлата,
листопадно е, красота ...
Сядам на пейка позната.
Без теб. Тишина, самота.
Липса. Отмина отдавна.
Бе някога, вчера, преди...
Днес самотата ме грабна.
Тъмен пъзел душата реди.
Спомням си лице в здрача:
усмивка, а в очите звезди.
Мълча. Не искам да плача,
но отвътре напират сълзи.
Тишина. Не казвам „Ела".
Прошепвам тихо „Върви".
Късно е. Аз дали съм била
част от там, част от преди?
Самотна е пейката. Знам.
Само спомен пази. Дали?
Няма вече какво да и дам.
Тръгвам си. Отвътре ръми.

23.09.2007г
цикъл "Бяло перо"

Виновни очи

Препънах се в теб. Случайно.
Ала не помня накъде вървях.
Размяна на погледи. Банално.
До днес не знам защо се спрях.
Обърнах се, ръка подаде пръв,
невинно приех, от разстояние.
Не бе ръка, бе за промяна път,
една посока, общо съзерцание.
Евин грях бе може би, незнам.
Навярно ти препъна се в мен?
А дали случайно спрях се там?...
Раних те, след мен си променен.
Очите ми за всичко са виновни,
частица под клепачите не скрих.
Не исках да са толкова отровни...
Отмина с болка ти. И с порив тих.

(а)

07.09.2007г.
цикъл "Акростих" ; "Бяло перо"

Не точно като нея

Понякога студена и далечна,
а в миг до теб, чак задушавам.
Реална, разбираема, човечна,
енигма друг път, затруднявам.
Щедра любовта си ти дарявам
отдавам ти се с душа и тяло.
Пестелива някога изстудявам
разпаленото в теб недогоряло.
Изискана, невинна завладявам,
с мекота и нежност плахо галя.
Ъгловата, ръбеста те наранявам,
сърцето ти с греховен огън паля.
Такава съм, позната - непозната,
весела, ту тиха, права, ту греша.
Играя да, но спазвам правилата.
Ева ябълка е дала. Аз само душа.

(а)

15.10.2007г
цикъл "Акростихове" ; "Бяло перо"

Там

Умори ли се, мили мой друже?
Нека миг поспрем, да поспим.
Ето тук само двама сме, може
смело маските две да свалим.
Няма смисъл от дрехите, голи
един друг до болка се знаем.
Жар ни пали, ненужно е роли
на безгрешни с теб да играем.
Омотани сме в общи въжета -
силни чувства, щом залюлеят
тази болка от сладост поета
страсти буди, безумно лудеят.
Тихо, мили мой друже, мълчи,
разпилявам безмълвно душа...
Аз съм тук, не с ръце, а с очи
смело пий ме без капка вина.
Тази нощ ще съм твоя. В съня...

(а)
16.01.2008г
цикъл "Акростихове" ; "Бяло перо"

Стъпки

Завиване, тишина навън.
Очакване в мислите тръпне.
В заспиване, клепачен сън.
Нощта бърза да се отдръпне.
Изгряване, ранобуден звън.
Много тежест носят очите.
Ах, мрачно е и студено вън.
Бодат за докосване лъчите.
Една е мисълта - не сбъдване.
Тогава кой така нощта отви ?
Изплува въпросът при ставане.

Кой в моя сън остави пак следи?

(а)

11.01.2007г
цикъл "Бяло перо" ; "Акростихове"

Докосващо

Нашепваш, думи галят
ефира се насища с тях,
милват, топлят, парят
огън палят… изгорях.
Жива са вода, опиват
енергия са, вид заряд,
шепнещо ме заливат,
стон нежен, благодат.
Аромата възпламенява
минава… по сетивата,
омайва и се настанява
дълбоко… във душата.
Аз искам, ала не смея,
сън сякаш е, не живот.
Изгаряща душа, немея
милвам те. Благослов.
Искаща, те приютявам
пазя чувството в нас,
разгарящо приласкавам
и шепна с най-тих глас.
Ясно всяка дума чувам,
търсиш в мрака моето.
Едно до друго, в ритъм...
Леко докосвам твоето.

(а)

03.05.2007г
цикъл "Бяло перо" ; "Акростихове"