На този ден би отброил шейсет,
ала едва ли щеше да си остарял.
С хумор лек, така присъщ за теб,
в деня си нещо би ни пожелал.
Ехото на топлия ти смях и думите,
каквито помним ги пак биха били,
ъгълчетата в очите сиво - сините,
радостта им... всичко като преди.
Мълчим... връщаме се в спомени
и съзерцаваме... и още ни боли...
:(
(а)
23.02.2007г
цикъл "Акростихове" ; "Посветено"
Няма коментари:
Публикуване на коментар