Уречено...

Насред път срещнали се,
до сами селската чешма
(SHKAFA) левент момък
и (Etchi) скромна мома.

Мома видях в летен пек
като че е пролетен букет
от теменужки и иглика.
Имаш ли сестра прилика?
Да си я взема нея у дома,
та къщата да си разкрася
и да ми се сгрява душата
кога видя сутрин жената!

Имам си една сестрица,
прилика ми е (незнайна).
Добра мома е, и умница,
а че и с хубост е омайна.
От утро звънко огласява
със своя смях земя цяла...
Слънцето не ще изгрява
тя преди да се е засмяла.

А може ли поне за миг,
ако това не чини сложност,
да съзря красивия й лик
или туй е невъзможност?
Такава нужна е за мен -
красива, умна, смеховита.
Да е радост в моя ден
и от обичта ми да опита.

Не може, не, недей рипа,
не бързай тъй припряно...
Тя е на скришном скрита,
че за сгледа и е още рано.
Дойди подир една година
кога стелят килим листа,
кога праг пристъпи зима.
Тогава може подириш я...

Как възпираш ми мерака!
Даже взех и се натъжих!
Е що да правя - ще се чака -
моя да е таз мома реших!
Дорде мине дългата година
ще печеля, дом ще направя!
Със сватове ще пристигна
да я искам! Няма да забравя!

Бре, как бързо мерак мина?
То толкоз - до пладне било...
Дали в гръд огън ти истина
или сърце ти се е присвило?
Преди път момко, отпийни
водица глътка, от стомна...
И тази китка здравец вземи
Какво изрече, да ти спомня!

Огънят в сърце ми не гасне,
а с по-буен пламък запламтя
харесване в обич ще порастне
сърце къта образа на любовта.
Със здраве днес си останете!
На дълъг път отправям се сега,
а вие момата здрава пазете,
друга нема като нея по света!

Какво чух, всичко ще предам
на строг тейко, на милно мале.
Ех, едно само няма да издам
това кое страни момини пали...

Тръгна си момък по своя път
къде сполука да го спохожда.
А мале, тейко, добре ще бдят
ще пазят едничката си рожба.

12.10.2010г
цикъл "Съавторски" и "Звуци от старата ракла"

автори:
SHKAFA - Валентин Добрев
Етчи/Etchi - Анета Саманлиева

Автобиография (2 в 1 )

(две в едно... ~Еtchi~ и *krasimira1* )



~
Вълна съм... Бурна, силна, страстна,

разбиваща се на капки ситнопенни

във вълноломът с осанка властна...

Следи оставям след себе си солени.
~

*
А аз поляна в прегръдката на планина,

в мечтите си достигнала дори... небето.

Потънала съм в цвят, окъпана в роса,

събрала много сила, красота в сърцето.
*

~
В нощта, седефено лунно отражение

проблясва с нюанс сребрист по мен...

Цяла поемам го, с шепнещо вълнение

понасям образа му към брега студен.
~

*
Невидима ръка пали нощем звездите

небето със воал вълшебен се облича,

с луната си говоря, скривам си сълзите,

душата е голяма, силно, чисто обича.
*

~
Усмихваща се изгревно пробуждам,

обгръщам нежно, обливам с топлота.

Спокойна, волна, талазно подреждам:

отливно съм строга, приливно добра.
~

*
Утрото тихо, на пръсти... пристъпва

слънчев лъч по лицето ми танцува,

тъгата на усмивката място отстъпва

вятър по въздуха съдбата ми рисува.
*

~
Прииждам, достигам и завладявам,

по-рядко тъмна, по-често светлина,

докосвам ласкава, спомен оставам.

Вълна... Понякога приличам на жена.
~

*
С природата в мен сезоните променям :

от жарко лятна преливам в есен златна,

дори зимно бяла топлотата не отнемам,

живот възраждам, пролетно благодатна.
*

~*


19.09.2008г

(цикъл "Съавторски")