14 октомври 2008

До Малкият принц

Помня че съм роза (без бодли)
ала от опитомяване се уморих,
дори си спомням че ме посади
наивно, лесно, на шега и в стих…

Атлазени разлистих цветовете
листата - по-нежни и от кадифе,
имах и сноп с бурени, в нозете
впити пиеха от моите сокове…

Загръщаше ме в нощите лунни
едва докосвайки, безмълвно…
Мечтаех, раждах мисли блудни,
ясно беше, че ще бъде трудно.

После си тръгна, при лисицата
опитомявайки и нея, запленен
намери онзи цвят в зеницата
искрящ и мамещ, в нюанс зелен.

Какво че бях роза (без бодли)
външността лъже, мога да бода …
Ашладиса ме трън, облагороди
мекото и гладкото… Вече дера.

(а)

17.09.2008г

цикъл "Черно перо" ; "Акростихове"

Едно кафе

Видя в мен блудница, не съм,
какво че тук стоя на тротоара...
Ами, случайно случих се навън,
студено ми е, имаш ли цигара?
Не съм такава. Кафе ми се допи,
през две пресечки е кафенето...
Кофеиново, със захар, не горчи,
не ми е късно, здраво е сърцето...
Да ме почерпиш? Не, ще си платя.
Тежи ти нещо, ако искаш сподели.
Не ми предлагай... не, благодаря,
чадър не искам, какво като вали?
Довиждане, да, беше ми приятно.
Питаш, ще ни срещне ли съдбата...
Не зная, може би, най-вероятно...
Едно кафе пи с мен, със Самотата.

22.09.2008г
(цикъл "Черно перо")