Защо ме будиш? Още ми е рано...
Насън стрелките даже се въртят,
аз да заспя не мога вече, от пиано
клавишите в душата ми туптят.
Вън нощ е, непрогледна, черна,
часове дълги от зората ни делят.
Едва успях в мрака да те мерна -
това напрягане... зениците болят!
Изненада ме, кажи, защо мълчиш?
Разказвай, две кафета се варят...
И как така, реши да ме навестиш?
Прости!... Не исках думи да ранят.
Ровят навътре, завръщат мигове
едва ли знаеш от кога така кръжат.
Забравил си, и може би е по-добре,
не бих желала на теб да ти тежат.
Отиваш ли си? Изпий поне кафето...
Щом искаш, думите не ще те спрат.
Тръгвай, до срещане... там където...
А глътките кафе отново ще горчат.
(а)
22.11.2008г
цикъл "Черно перо" ; "Акростихове"
Няма коментари:
Публикуване на коментар