Две думи за теб

„О не, не искам да празнувам.

Без поздрави, цветя и дар..."

Искането ти добре разбирам,

че нося от твоята кръв и жар.

Аз „Честито" не ще да изрека,

(мислено го казвам, гласно не),

тежки дарове не нося в ръка,

ето тук съм, само с думи две.

Малко думи, но с голяма сила,

ако извират дълбоко от сърце.

Малък букет от тях съм свила,

опаковах го с усмивка на лице.



(а)
16.08.2007г
цикъл "Посветено" ; "Акростихове"

***

Проронена сълза, не една...

от другата страна мълчание

капки восък... плаче свещта,

лек няма, тежест, страдание

оставени цветя за вечността

наниз спомени са упование...

!

(а)

07.07.2008г

цикъл "Посветено" ; "Акростихове"

Дар

Зеленооко момиче ме усмихна,
един лист с цветчета ми подари.
Лек нежен повей плахо ме лъхна
едно чувство ми разпали да гори.
Не знам с какво мога да отвърна
От този дар какво направила бих?
Очите нейни ли в песен да обгърна?
Каква ти песен? Ще напиша стих…
Аз листа нежен ще върна с акростих.

(а)
29.01.2008г
цикъл "Акростих" ; "Посветено"

Болката пълзи...

Болката пълзи и дотежава
от сълзи горчиво се отлага.
Казват „Поплачи... минава",
но грешат - нищо не помага.

Няма и завръщане от там.
Птицата замлъкнала не пее,
огън угасен не носи плам,
тръгналият, вече не живее.

Как да кажа „сбогом" с глас?
Има ли сбогуване с душите?
Нали завинаги остават с нас:
в мислите, в нощите и в дните.

Последното изпращане боли,
поредния полита към звездите.
Навътре болката вали, пълзи
и дълго търсещи ще са очите...

03.07.2007г
цикъл "Посветено"

Посветено

Забрава има ли? О, не...
Дар е всеки изгрев нов,
радост нечие присъствие,
амулет - достигащият зов.

Времето все бяга... Зная,
един живот не стига, не...
И ние част сме от безкрая
отново щом се срещаме.

Бързат, гонят се стрелките
и щом докоснат се звънят,
часовникът отмерва дните
по земния житейски път.

Оплита дните във година,
животът бързо си върви,
една за теб днес отмина,
лентата за нова се върти.

А щом спокойна отминава
в надежда, вяра и любов,
ако следа след теб остава,
минавай в своя цикъл нов.


(а)
01.01.2008г
цикъл "Акростихове" ; "Посветено"

На този ден...

На този ден би отброил шейсет,
ала едва ли щеше да си остарял.
С хумор лек, така присъщ за теб,
в деня си нещо би ни пожелал.
Ехото на топлия ти смях и думите,
каквито помним ги пак биха били,
ъгълчетата в очите сиво - сините,
радостта им... всичко като преди.
Мълчим... връщаме се в спомени
и съзерцаваме... и още ни боли...

:(
(а)

23.02.2007г
цикъл "Акростихове" ; "Посветено"

Силната жена

Заплака и душата, извор топъл,
а колко дълго бе чакан онзи миг.
Трънлива болка, молитва, вопъл,
една жена, една мечта, светлик.

Безумно случване. Непоносимо.
Монотонност и дълбока тишина.
Отвътре глухо, тихо, недоловимо.
Лек има ли за тази празнота?...

Има лек, защото Тя го е открила.
Тя, истинската, слънчева жена...
Вулкан от чувства, копнеж и сила
акостирали в очакващата и душа.

Надежда, Вяра и Любов... И мощ.
Осветен е пътя, показан и е брод.
Сияние след дълга тежка „нощ",
яснота и осезание за новия живот.

Крехко стъбълце, покълващ цвят,
изгубен някъде за да достигне Нея,
топлина и обич да сети в този свят...
Избрала го и Тя. Молитвено копнея.

(а)
22.10.2007г
цикъл "Акростихове" ; "Посветено"

Сълзи в очите

Замрежват се очите от сълзи.
Акомпанира болката в сърцето.
Тъгата завладяваща пълзи...
Една душа поема път в небето.

Баща ти мила Гали тук още е...
Макар не плът, той е присъствие.
Изгаряща е болката, тежко е.
Лек няма за бащино отсъствие.

Изпепелено е сърцето ти, ридае,
Черна мъка задушава, завладява.
Коварната Съдба пощада не знае,
атрофира чувствата и наранява.

Грее тази нощ Луната мълчаливо,
анемично светят тъжните звезди,
линеещи проблясват пепеливо...
Изгасват от сълзите в твоите очи.

(а)
17.09.2007г
01.36 ч.
цикъл "Акростихове" ; "Посветено"