Уречено...

Насред път срещнали се,
до сами селската чешма
(SHKAFA) левент момък
и (Etchi) скромна мома.

Мома видях в летен пек
като че е пролетен букет
от теменужки и иглика.
Имаш ли сестра прилика?
Да си я взема нея у дома,
та къщата да си разкрася
и да ми се сгрява душата
кога видя сутрин жената!

Имам си една сестрица,
прилика ми е (незнайна).
Добра мома е, и умница,
а че и с хубост е омайна.
От утро звънко огласява
със своя смях земя цяла...
Слънцето не ще изгрява
тя преди да се е засмяла.

А може ли поне за миг,
ако това не чини сложност,
да съзря красивия й лик
или туй е невъзможност?
Такава нужна е за мен -
красива, умна, смеховита.
Да е радост в моя ден
и от обичта ми да опита.

Не може, не, недей рипа,
не бързай тъй припряно...
Тя е на скришном скрита,
че за сгледа и е още рано.
Дойди подир една година
кога стелят килим листа,
кога праг пристъпи зима.
Тогава може подириш я...

Как възпираш ми мерака!
Даже взех и се натъжих!
Е що да правя - ще се чака -
моя да е таз мома реших!
Дорде мине дългата година
ще печеля, дом ще направя!
Със сватове ще пристигна
да я искам! Няма да забравя!

Бре, как бързо мерак мина?
То толкоз - до пладне било...
Дали в гръд огън ти истина
или сърце ти се е присвило?
Преди път момко, отпийни
водица глътка, от стомна...
И тази китка здравец вземи
Какво изрече, да ти спомня!

Огънят в сърце ми не гасне,
а с по-буен пламък запламтя
харесване в обич ще порастне
сърце къта образа на любовта.
Със здраве днес си останете!
На дълъг път отправям се сега,
а вие момата здрава пазете,
друга нема като нея по света!

Какво чух, всичко ще предам
на строг тейко, на милно мале.
Ех, едно само няма да издам
това кое страни момини пали...

Тръгна си момък по своя път
къде сполука да го спохожда.
А мале, тейко, добре ще бдят
ще пазят едничката си рожба.

12.10.2010г
цикъл "Съавторски" и "Звуци от старата ракла"

автори:
SHKAFA - Валентин Добрев
Етчи/Etchi - Анета Саманлиева

Срещнали се

-Добра среща, Диано моме, поспри!
Дойдох си днес зарана от гурбет...
Я продумай, как живота тук върви?
Какво ново? Разказвай ми наред.

-Завърнал си се в селото, разбрах.
Пет лета откакто бате се помина...
В този ден и за последно те видях:
на смърт дойде, подир туй замина.

- По пътища поех, в неизвестното,
прокъсах си обущата по чуждото.
Не сбрах имане, не найдох лесно,
но поне за мен си, научих нужното.

- Помъдрял те виждам, посребрял -
неволите оставили са в теб следи...
Момък тръгна, идваш си възмъжал.
Дълго нямаше те, много, много дни.

- Ти все същата си, хубава, бъбрива -
на уста редят се думите като синци.
Помня на хорото - скоклива и игрива,
как сбираше очите на всички момци.

- Кога бе, жив бате, побратими бяхте,
дохождаше и в къщи, по седенките...
Помня на шега как с теб се годихме
и наедно хортувахме под сенките...

- За теб, Диано, всичко шега ли бе?
А аз все мислих те, доде се скитах,
на сън теб виждах и шепнех „либе"...
За теб говорех, как си все се питах.

- Шега не бе за мен, бате Чавдаре,
ала отдавна тръгна, време си мина.
По волята на тейко и на милно мале
за друг ме задомиха... преди година.

28.12.2006г

цикъл "Звуци от старата ракла"

Дойди, либе

Тъй казват: "Утрото по-мъдро е от вечерта"
Дали защото денем няма мамещи звезди?!
Или защото роса - хладни капки в утринта,
измива сън, миражи, страст, копнежи от очи.
Затова ли, либе, дохождаш рано по зарана,
и пристъпяш тихо пред нашите двери тежки?
Кога от лъчи първи градина цяла е огряна,
кога от свян по светло, не ще сторим грешки.
Тупти сърце моминско в гърди, та ми не трай,
шестнайсет лазарника преминах преди ден...
Не съм аз малка вече, мама от далечен край
като довел е тейко, била е точно колко мен.
Там на герана, виж мене вода кога наливам,
погледни страни ми, как караш да пламтят.
Кога нишан за обич ми даваш, аз разбирам...
И устни ти, без глас, кога любовно ми шептят.
От що ли се страхуваш, от що, либе, не смееш,
от тейко ли, или пък от мойте трима братя,
та не признаеш, либе, че по мен линееш?!
Кой те е уплашил, звяр ли или аз самата?
Дойди ми либе, довечера, кога падне мрак,
кога звезди по себе си проводят месечина...
Дойди и остани при мене, до изгрев чак,
подир туй ще ти пристана, с теб ще замина.


19.05.2008г
(цикъл "Звуци от старата ракла")

Завърнах се при теб

-Мило либе, три лета ме няма
дохождам си, ти си променена,
беше спокойна и все засмяна
сега угрижена си и сломена.

-По тебе, либе, грижите бяха,
да мисля как си в пек и дъжд,
тревожни дните ми отминаха,
самотни, без любимия ми мъж.

-Игриви бяха черните зеници,
заливаха ме с топъл водопад,
изчезнали са ярките звездици,
тъжни плуват в тъма и хлад.

-Изчезна от очите светлината:
сълзите я измиха, потъмняха.
В плач смрази им се топлината,
че три години теб не те видяха.

-Косите дълги, тъмен кехлибар,
ухаещи на аромат от пролетта,
по тез вълни дълго съм копнял,
сега са къси, друг им е цвета.

-Сняг посипа гъстите коси:
посребряха, наваля ги сивота,
зимен аромат в тях се появи,
отрязах ги в миг на самота.

-Снагата стройна, сочна, млада,
така желана, налята като плод,
в съня дори донесла ми наслада,
сега е суха и слаба, без живот.

-По теб посърнах, по копнежа
да ме прегърнат двете ти ръце,
в уста хапка не можах да сложа
без вода изсъхна и тяло и лице.

-Дойдох си, дома съм си, мила.
Изтрий очи, виж ме, не ридай.
Съща в душа си се съхранила -
с нежността си ме приласкай.

-Душата и сърцето ми са същи
не може време да ги промени.
Дочакан връщаш се във къщи
добре дошъл си, либе, поседни.

18.12.2006г
(цикъл "Звуци от старата ракла")

Запели, заговорили

-Моме тъмноока, защо си тъжна,
кой отне усмивката ти от лицето?
Кажи ми, мога ли да ти я върна,
защо тревожно ти тупти сърцето?

-Два кладенеца са очите ми - сълзят.
Мъж дохожда с цветето до мен.
Чакам устните му да се престрашат,
да ми издумат, но… мълчи смутен.

-Не смее, моме, как да ти продума,
че който види те и мигом онемява.
И как, кажи ми, той да те наддума,
заговориш ли... и птица се стаява.

-Той нека заговори, аз ще замълча.
Ще слушам думите му занемяла.
Ще съм кошута, няма да гълча.
От гласа му ще отпивам зажадняла.

-Когато идва, образа му не видя ли?
Как изглежда този тайнствен мъж?
Лицето му в тъмата не позна ли,
не го ли спря и заговори ни веднъж?

-Ти защо реши, че вечер ме вестява?
Как сети се, че образа му не съзирам?
Я ми кажи? - Ти ли бе нощес тъдява?
Ти си бил! Сега вече те разбирам.


14.12.2006г
цикъл "Звуци от старата ракла"