22 август 2008

Налей ми

"Недей!" казах... А ти: „Ще пия!

Не ме командвай, аз съм мъж!"

Поне да беше пил... една ракия

или водка, или вино, ти веднъж.

О не, такива питиета не желаеш

не изменяш на принципите свои.

Е няма лошо, гледам как сияеш

младееш чак, звездят очите твои.

Отпивай, на малки глътки, бавно,

не бързай, нощта едва пристига...

Докосвай "чаша" с пръсти плавно

и с устни меки.. трепет се надига.

Ти пиеш, а мен замайва ме глава,

кипи кръвта, във вените пулсира.

Налей ми, скъсвам с трезвеността

напий ме... на любовта с еликсира.

Пияна нека съм, нека да съм луда,

нека потъна цяла в твоята власт!

Криле ми дай, аз волна пеперуда

ще пърхам, ще те влудя от страст.



29.08.2008г

цикъл "Галещо перо"

21 август 2008

По маршрут

Сети ли умората в очите,
а болката - частици черни,
мокрия блясък от сълзите
отворили в душата бездни?
Трасето е неравно, друса,
насипано е с остри камъни.
От първа спирка автобуса
пътува и превозва спомени.
Ъгловато е лицето, строго,
(това с усмивката бе маска)
усилие не ми коства много -
владея го, външна окраска.
А погледа ти, не достигна,
намигаш, но смисъл няма...
Ето я спирката, пристигна.
Етюдът свърши, без драма.

(а)

20.08.2008г
цикъл "Черно перо" ; "Акростихове"