"Недей!" казах... А ти: „Ще пия!
Не ме командвай, аз съм мъж!"
Поне да беше пил... една ракия
или водка, или вино, ти веднъж.
О не, такива питиета не желаеш
не изменяш на принципите свои.
Е няма лошо, гледам как сияеш
младееш чак, звездят очите твои.
Отпивай, на малки глътки, бавно,
не бързай, нощта едва пристига...
Докосвай "чаша" с пръсти плавно
и с устни меки.. трепет се надига.
Ти пиеш, а мен замайва ме глава,
кипи кръвта, във вените пулсира.
Налей ми, скъсвам с трезвеността
напий ме... на любовта с еликсира.
Пияна нека съм, нека да съм луда,
нека потъна цяла в твоята власт!
Криле ми дай, аз волна пеперуда
ще пърхам, ще те влудя от страст.
29.08.2008г
цикъл "Галещо перо"
22 август 2008
21 август 2008
По маршрут
Сети ли умората в очите,
а болката - частици черни,
мокрия блясък от сълзите
отворили в душата бездни?
Трасето е неравно, друса,
насипано е с остри камъни.
От първа спирка автобуса
пътува и превозва спомени.
Ъгловато е лицето, строго,
(това с усмивката бе маска)
усилие не ми коства много -
владея го, външна окраска.
А погледа ти, не достигна,
намигаш, но смисъл няма...
Ето я спирката, пристигна.
Етюдът свърши, без драма.
(а)
20.08.2008г
цикъл "Черно перо" ; "Акростихове"
а болката - частици черни,
мокрия блясък от сълзите
отворили в душата бездни?
Трасето е неравно, друса,
насипано е с остри камъни.
От първа спирка автобуса
пътува и превозва спомени.
Ъгловато е лицето, строго,
(това с усмивката бе маска)
усилие не ми коства много -
владея го, външна окраска.
А погледа ти, не достигна,
намигаш, но смисъл няма...
Ето я спирката, пристигна.
Етюдът свърши, без драма.
(а)
20.08.2008г
цикъл "Черно перо" ; "Акростихове"
Абонамент за:
Публикации (Atom)