Заплака и душата, извор топъл,
а колко дълго бе чакан онзи миг.
Трънлива болка, молитва, вопъл,
една жена, една мечта, светлик.
Безумно случване. Непоносимо.
Монотонност и дълбока тишина.
Отвътре глухо, тихо, недоловимо.
Лек има ли за тази празнота?...
Има лек, защото Тя го е открила.
Тя, истинската, слънчева жена...
Вулкан от чувства, копнеж и сила
акостирали в очакващата и душа.
Надежда, Вяра и Любов... И мощ.
Осветен е пътя, показан и е брод.
Сияние след дълга тежка „нощ",
яснота и осезание за новия живот.
Крехко стъбълце, покълващ цвят,
изгубен някъде за да достигне Нея,
топлина и обич да сети в този свят...
Избрала го и Тя. Молитвено копнея.
(а)
22.10.2007г
цикъл "Акростихове" ; "Посветено"
Няма коментари:
Публикуване на коментар