23 февруари 2008

* * *

Мислите - тихи нощни птици,
една след друга кацат в мен.
Живи рани - две тъмни зеници ,
дъждовност носят. Тежък плен.
Усукано от чувства - ураган,
черно въже душата наранява.
Убежището - дълго пазен храм,
като песъчинки се разпилява...
Изтънява нишка до прозрачност,
нараняват думи, следи бележат,
ад за душата е, до непонятност.
Корени дълбоки не се режат...
Остават белези, там рани зеят
вътрешни рани, от страдание.
А в ляво тихо, птици не пеят,
лице помръква сред отчаяние.
На кръстопът. Избор лек няма,
яма зее, дълбока паст отваря,
място трънливо, болка голяма
една кървяща сълза прогаря...
Битка е вечна, надежди умират
остават раните следи в душата.
Любов и обич сърце раздират.
И най е тежко да си в средата…

(а)
13.02.2008г
цикъл "Корени" ; "Акростихове"

Няма коментари: