Да, обичам…

Да, обичам... обичам да правя добро
не съдете, не хвърляйте камъни).
Да, измамен света е. И какво? И какво?
не се вписвам в калъпа „измамени”).

Да, усмихвам се… а как, как ме боли…
(не е болка телесна… в душата е),
да, търпя… само нея, но не и лъжи,
(не и злоба… не и лъжеприятели).

Да, сънувам… сънувам цветни дъги
(не можах да привикна с мъглата).
Да, понякога плача, в очите дъжди…
(не е маска… не търпя очилата).

Да, така ми е лесно – да бъда добра
(не насилвам, не прегъвам съдбата)
Да, молитви изричам, не викам, шептя
(не от крясъци… върти се земята)


24.03.2013г
цикъл "Бяло перо"
Етчи - Анета С.

Малък жест, ала с голямо значение за един Живот

**************************************************************************************
Благодарим ви!

Избягах си...

Избягах си... от черните обувки,
(още търсят ме, не се предават).
Следи прикрих, изтрих целувки...
Шамарите ли? Те дамга остават.

Опитах да забравя, че съм истина,
в очите си валеше... посоляващо.
Чакаше зовящ и дървен пристана,
а залезът отблъскваше прощаващо.

Забравих да запаля... за последно
(сега е много късно да се сещам).
В душата е пожарище нетленно,
нали димът от другите усещам...

Да бях родила се... по стъмване,
там нямаше да мога и да сричам...
В зора дошла, орисана на съмване.
И не да мразя... Да мога да обичам.

29.03.2011г
цикъл "Бяло перо"

Етчи - Анета С.

Копнеж

Студено е, замръзвам!
И допир сетих - ръцете ти.

Горещо е, изгарям!
Усетих нежен хлад - дъха ти.

Разказвай ми, скучая!
Нашепваше любов - гласа ти.

Обичай ме, копнея!
Обич долових - душата ти.

Боли ме, излекувай ме!
И лек получих - вярата ти.

Чакам те, завръщай ме!
Аз сетих дом - сърцето ти.

Шумно е, спасявай ме!
Мека тишина - гръдта ти.

Един е пътят, насочи ме!
Намерих се… в деня ти.

(а)
12.03.2007г
цикъл "Акростихове" ; "Галещо перо"

Същата...

Аз ли? Пак съм същата, която...
Не, не мога да живея без любов.
Не ме спирай, не казвай „Когато...”
Да, знам... не ще си никога готов.
Няма след теб да отворя душата.
За други не желая тя да е „Вход”,
гара последна, спирка позната,
чакана лодка, спасителен брод.
Без „Защо?” Не почвай отново...
Думи пак до вратата не слагай.
По добре е така. Без „До скоро”
нямаш време, тръгвай си, бягай...
Не залагай... Докога ще се гоним?
Тишина, от към чувства е криза...
Не отвръщай, не няма да спорим.
Не участвам в игри с ниска миза.

24.02.2011г
цикъл "Черно перо"

Уречено...

Насред път срещнали се,
до сами селската чешма
(SHKAFA) левент момък
и (Etchi) скромна мома.

Мома видях в летен пек
като че е пролетен букет
от теменужки и иглика.
Имаш ли сестра прилика?
Да си я взема нея у дома,
та къщата да си разкрася
и да ми се сгрява душата
кога видя сутрин жената!

Имам си една сестрица,
прилика ми е (незнайна).
Добра мома е, и умница,
а че и с хубост е омайна.
От утро звънко огласява
със своя смях земя цяла...
Слънцето не ще изгрява
тя преди да се е засмяла.

А може ли поне за миг,
ако това не чини сложност,
да съзря красивия й лик
или туй е невъзможност?
Такава нужна е за мен -
красива, умна, смеховита.
Да е радост в моя ден
и от обичта ми да опита.

Не може, не, недей рипа,
не бързай тъй припряно...
Тя е на скришном скрита,
че за сгледа и е още рано.
Дойди подир една година
кога стелят килим листа,
кога праг пристъпи зима.
Тогава може подириш я...

Как възпираш ми мерака!
Даже взех и се натъжих!
Е що да правя - ще се чака -
моя да е таз мома реших!
Дорде мине дългата година
ще печеля, дом ще направя!
Със сватове ще пристигна
да я искам! Няма да забравя!

Бре, как бързо мерак мина?
То толкоз - до пладне било...
Дали в гръд огън ти истина
или сърце ти се е присвило?
Преди път момко, отпийни
водица глътка, от стомна...
И тази китка здравец вземи
Какво изрече, да ти спомня!

Огънят в сърце ми не гасне,
а с по-буен пламък запламтя
харесване в обич ще порастне
сърце къта образа на любовта.
Със здраве днес си останете!
На дълъг път отправям се сега,
а вие момата здрава пазете,
друга нема като нея по света!

Какво чух, всичко ще предам
на строг тейко, на милно мале.
Ех, едно само няма да издам
това кое страни момини пали...

Тръгна си момък по своя път
къде сполука да го спохожда.
А мале, тейко, добре ще бдят
ще пазят едничката си рожба.

12.10.2010г
цикъл "Съавторски" и "Звуци от старата ракла"

автори:
SHKAFA - Валентин Добрев
Етчи/Etchi - Анета Саманлиева

Срещнали се

-Добра среща, Диано моме, поспри!
Дойдох си днес зарана от гурбет...
Я продумай, как живота тук върви?
Какво ново? Разказвай ми наред.

-Завърнал си се в селото, разбрах.
Пет лета откакто бате се помина...
В този ден и за последно те видях:
на смърт дойде, подир туй замина.

- По пътища поех, в неизвестното,
прокъсах си обущата по чуждото.
Не сбрах имане, не найдох лесно,
но поне за мен си, научих нужното.

- Помъдрял те виждам, посребрял -
неволите оставили са в теб следи...
Момък тръгна, идваш си възмъжал.
Дълго нямаше те, много, много дни.

- Ти все същата си, хубава, бъбрива -
на уста редят се думите като синци.
Помня на хорото - скоклива и игрива,
как сбираше очите на всички момци.

- Кога бе, жив бате, побратими бяхте,
дохождаше и в къщи, по седенките...
Помня на шега как с теб се годихме
и наедно хортувахме под сенките...

- За теб, Диано, всичко шега ли бе?
А аз все мислих те, доде се скитах,
на сън теб виждах и шепнех „либе"...
За теб говорех, как си все се питах.

- Шега не бе за мен, бате Чавдаре,
ала отдавна тръгна, време си мина.
По волята на тейко и на милно мале
за друг ме задомиха... преди година.

28.12.2006г

цикъл "Звуци от старата ракла"

Сега съм тук

Не разпитвай как съм дошла
и дали за това съжалявам,
колко дълго до теб съм била,
обич силна дали изживявам.
Гледай в мен, не сваляй очи,
аз съм тук в часа на страстта.
Наслади се, след мен ще горчи,
еликсир съм, отпивай в нощта.
Галя леко, така предизвиквам,
огън паля, от страстта ми боли,
вероломно в душата прониквам.
Отпрати ме утре, сега ме гали.
Разгадавай ме, грешна и бурна,
изучавай бавно с устни, с ръце.
Запомни: може пак да се върна,
ала друга и с плахост в сърце.
Тази нощ дойдох да те срещна,
отведи ме, заведи ме в безкрая.
Вечерта е наша, дълга и грешна.
Аз съм тук днес, за утре не зная.

(а)

03.08.2007г

цикъл „Бяло перо" ; "Акростихове"

Две думи за теб

„О не, не искам да празнувам.

Без поздрави, цветя и дар..."

Искането ти добре разбирам,

че нося от твоята кръв и жар.

Аз „Честито" не ще да изрека,

(мислено го казвам, гласно не),

тежки дарове не нося в ръка,

ето тук съм, само с думи две.

Малко думи, но с голяма сила,

ако извират дълбоко от сърце.

Малък букет от тях съм свила,

опаковах го с усмивка на лице.



(а)
16.08.2007г
цикъл "Посветено" ; "Акростихове"

Лист от календара

Не ме питай защо днес тъгувам,

не казвай „Усмихни се", недей!

Не разпитвай защо пак будувам,

песента позната днес не ми пей.



Нека този лист изчезне в безкрая

недошъл... неотминал... ненужен...

Какво е радост, не искам да зная -

виж очите, няма взор теменужен.



Не очаквай да цъфти розов цвят -

от солта в сълзите вехне, умира.

Без бодли рози много, цъфтят...

но без корен, животът им спира.



Не търси в календара тази дата.

Един лист скъсан, на земята лежи.

Не, не е лист, лежи там душата.

Без душа, едно сърце днес тъжи...



20.04.2008г
цикъл "Корени"