Лист от календара

Не ме питай защо днес тъгувам,

не казвай „Усмихни се", недей!

Не разпитвай защо пак будувам,

песента позната днес не ми пей.



Нека този лист изчезне в безкрая

недошъл... неотминал... ненужен...

Какво е радост, не искам да зная -

виж очите, няма взор теменужен.



Не очаквай да цъфти розов цвят -

от солта в сълзите вехне, умира.

Без бодли рози много, цъфтят...

но без корен, животът им спира.



Не търси в календара тази дата.

Един лист скъсан, на земята лежи.

Не, не е лист, лежи там душата.

Без душа, едно сърце днес тъжи...



20.04.2008г
цикъл "Корени"

Писмо до мама

(Благодаря ти мамо и прости!)

До теб сега пиша, мила мамо,
едно писмо от твоята дъщеря
Не, няма повод, исках само
да ти кажа своето Благодаря.

Красива, нежна и така ефирна
(не наследих от теб този финес)
на вид си крехка, но си силна,
грижовно бдиш над нас до днес.

Аз моля те поспри и почини си,
пощади се малко, ти си ми една.
Умора виждам в твоите зеници
и много болка носиш във душа.

Да, зная за какво те тегне мъка
и мен боли ме от тази съдба...
Животът много пъти ни разплака
и води с нас той своята борба.

Ала вървя до теб мамо, няма сила,
която да успее да ни раздели.
От онзи миг, когато си ме родила,
орисана съм, да съм до теб, нали?

Аз много, много те обичам, мамо!
Прости ми, рядко казвам тези слова!
И ако аз добра съм, то знай е само
от теб защото наследила съм това.

Сега в деня, а също после в мрака
с прегръдка топла аз ще те даря.
Съзнавам, че стиха ми те разплака,
но с него казвам ти - Благодаря!

01.08.2006г
цикъл "Корени"

*********************************************************
п.п. Утре (09.03.2008г) е Сирни заговезни, ден за Прошка.

* * *

Мислите - тихи нощни птици,
една след друга кацат в мен.
Живи рани - две тъмни зеници ,
дъждовност носят. Тежък плен.
Усукано от чувства - ураган,
черно въже душата наранява.
Убежището - дълго пазен храм,
като песъчинки се разпилява...
Изтънява нишка до прозрачност,
нараняват думи, следи бележат,
ад за душата е, до непонятност.
Корени дълбоки не се режат...
Остават белези, там рани зеят
вътрешни рани, от страдание.
А в ляво тихо, птици не пеят,
лице помръква сред отчаяние.
На кръстопът. Избор лек няма,
яма зее, дълбока паст отваря,
място трънливо, болка голяма
една кървяща сълза прогаря...
Битка е вечна, надежди умират
остават раните следи в душата.
Любов и обич сърце раздират.
И най е тежко да си в средата…

(а)
13.02.2008г
цикъл "Корени" ; "Акростихове"