На осми март

Благодаря ти мили, че на този ден
не ме обсипваш с подаръци, цветя,
че не пристигаш с маска пременен,
с думи: „О най-прекрасна на света".
Благодаря ти, че не си се потопил
във водовъртежите от преструвки,
че точно днес, не си ме задушил
с водопади прегръдки и целувки.

На мен ми стигат всички други дни,
когато с обич правиш ме красива,
когато гледайки напред в бъднини
и в миналото ни, съм най-щастлива.
Достатъчно ми е, че всеки тъжен ден
превръщаш с усмивката си в светлина,
че "в добро и зло" си винаги до мен.
Благодаря ти, че съм твоята жена!


08.03.2008г
(цикъл "Заедно във Вечността")

Писмо до мама

(Благодаря ти мамо и прости!)

До теб сега пиша, мила мамо,
едно писмо от твоята дъщеря
Не, няма повод, исках само
да ти кажа своето Благодаря.

Красива, нежна и така ефирна
(не наследих от теб този финес)
на вид си крехка, но си силна,
грижовно бдиш над нас до днес.

Аз моля те поспри и почини си,
пощади се малко, ти си ми една.
Умора виждам в твоите зеници
и много болка носиш във душа.

Да, зная за какво те тегне мъка
и мен боли ме от тази съдба...
Животът много пъти ни разплака
и води с нас той своята борба.

Ала вървя до теб мамо, няма сила,
която да успее да ни раздели.
От онзи миг, когато си ме родила,
орисана съм, да съм до теб, нали?

Аз много, много те обичам, мамо!
Прости ми, рядко казвам тези слова!
И ако аз добра съм, то знай е само
от теб защото наследила съм това.

Сега в деня, а също после в мрака
с прегръдка топла аз ще те даря.
Съзнавам, че стиха ми те разплака,
но с него казвам ти - Благодаря!

01.08.2006г
цикъл "Корени"

*********************************************************
п.п. Утре (09.03.2008г) е Сирни заговезни, ден за Прошка.

Чудо

Стъпки въздушни, леки,
трепет в нежните души.
Ръцете докосват меки,
атлаз и кадифе шуми.
Сън ли е или реалност?
Такт в постоянството,
един миг спонтанност,
нощ в пространството.
Търсене, бяг във времето,
а всеки носи светлината.
Намиране и ето… чудото,
целуна Слънцето Луната.

(а)
09.01.2007г
цикъл "Акростихове" ; "Бяло перо"

Дар

Зеленооко момиче ме усмихна,
един лист с цветчета ми подари.
Лек нежен повей плахо ме лъхна
едно чувство ми разпали да гори.
Не знам с какво мога да отвърна
От този дар какво направила бих?
Очите нейни ли в песен да обгърна?
Каква ти песен? Ще напиша стих…
Аз листа нежен ще върна с акростих.

(а)
29.01.2008г
цикъл "Акростих" ; "Посветено"