Болката пълзи и дотежава
от сълзи горчиво се отлага.
Казват „Поплачи... минава",
но грешат - нищо не помага.
Няма и завръщане от там.
Птицата замлъкнала не пее,
огън угасен не носи плам,
тръгналият, вече не живее.
Как да кажа „сбогом" с глас?
Има ли сбогуване с душите?
Нали завинаги остават с нас:
в мислите, в нощите и в дните.
Последното изпращане боли,
поредния полита към звездите.
Навътре болката вали, пълзи
и дълго търсещи ще са очите...
03.07.2007г
цикъл "Посветено"
Няма коментари:
Публикуване на коментар