Уречено...

Насред път срещнали се,
до сами селската чешма
(SHKAFA) левент момък
и (Etchi) скромна мома.

Мома видях в летен пек
като че е пролетен букет
от теменужки и иглика.
Имаш ли сестра прилика?
Да си я взема нея у дома,
та къщата да си разкрася
и да ми се сгрява душата
кога видя сутрин жената!

Имам си една сестрица,
прилика ми е (незнайна).
Добра мома е, и умница,
а че и с хубост е омайна.
От утро звънко огласява
със своя смях земя цяла...
Слънцето не ще изгрява
тя преди да се е засмяла.

А може ли поне за миг,
ако това не чини сложност,
да съзря красивия й лик
или туй е невъзможност?
Такава нужна е за мен -
красива, умна, смеховита.
Да е радост в моя ден
и от обичта ми да опита.

Не може, не, недей рипа,
не бързай тъй припряно...
Тя е на скришном скрита,
че за сгледа и е още рано.
Дойди подир една година
кога стелят килим листа,
кога праг пристъпи зима.
Тогава може подириш я...

Как възпираш ми мерака!
Даже взех и се натъжих!
Е що да правя - ще се чака -
моя да е таз мома реших!
Дорде мине дългата година
ще печеля, дом ще направя!
Със сватове ще пристигна
да я искам! Няма да забравя!

Бре, как бързо мерак мина?
То толкоз - до пладне било...
Дали в гръд огън ти истина
или сърце ти се е присвило?
Преди път момко, отпийни
водица глътка, от стомна...
И тази китка здравец вземи
Какво изрече, да ти спомня!

Огънят в сърце ми не гасне,
а с по-буен пламък запламтя
харесване в обич ще порастне
сърце къта образа на любовта.
Със здраве днес си останете!
На дълъг път отправям се сега,
а вие момата здрава пазете,
друга нема като нея по света!

Какво чух, всичко ще предам
на строг тейко, на милно мале.
Ех, едно само няма да издам
това кое страни момини пали...

Тръгна си момък по своя път
къде сполука да го спохожда.
А мале, тейко, добре ще бдят
ще пазят едничката си рожба.

12.10.2010г
цикъл "Съавторски" и "Звуци от старата ракла"

автори:
SHKAFA - Валентин Добрев
Етчи/Etchi - Анета Саманлиева