-Добра среща, Диано моме, поспри!
Дойдох си днес зарана от гурбет...
Я продумай, как живота тук върви?
Какво ново? Разказвай ми наред.
-Завърнал си се в селото, разбрах.
Пет лета откакто бате се помина...
В този ден и за последно те видях:
на смърт дойде, подир туй замина.
- По пътища поех, в неизвестното,
прокъсах си обущата по чуждото.
Не сбрах имане, не найдох лесно,
но поне за мен си, научих нужното.
- Помъдрял те виждам, посребрял -
неволите оставили са в теб следи...
Момък тръгна, идваш си възмъжал.
Дълго нямаше те, много, много дни.
- Ти все същата си, хубава, бъбрива -
на уста редят се думите като синци.
Помня на хорото - скоклива и игрива,
как сбираше очите на всички момци.
- Кога бе, жив бате, побратими бяхте,
дохождаше и в къщи, по седенките...
Помня на шега как с теб се годихме
и наедно хортувахме под сенките...
- За теб, Диано, всичко шега ли бе?
А аз все мислих те, доде се скитах,
на сън теб виждах и шепнех „либе"...
За теб говорех, как си все се питах.
- Шега не бе за мен, бате Чавдаре,
ала отдавна тръгна, време си мина.
По волята на тейко и на милно мале
за друг ме задомиха... преди година.
28.12.2006г
цикъл "Звуци от старата ракла"
Няма коментари:
Публикуване на коментар