Дали защото денем няма мамещи звезди?!
Или защото роса - хладни капки в утринта,
измива сън, миражи, страст, копнежи от очи.
Затова ли, либе, дохождаш рано по зарана,
и пристъпяш тихо пред нашите двери тежки?
Кога от лъчи първи градина цяла е огряна,
кога от свян по светло, не ще сторим грешки.
Тупти сърце моминско в гърди, та ми не трай,
шестнайсет лазарника преминах преди ден...
Не съм аз малка вече, мама от далечен край
като довел е тейко, била е точно колко мен.
Там на герана, виж мене вода кога наливам,
погледни страни ми, как караш да пламтят.
Кога нишан за обич ми даваш, аз разбирам...
И устни ти, без глас, кога любовно ми шептят.
От що ли се страхуваш, от що, либе, не смееш,
от тейко ли, или пък от мойте трима братя,
та не признаеш, либе, че по мен линееш?!
Кой те е уплашил, звяр ли или аз самата?
Дойди ми либе, довечера, кога падне мрак,
кога звезди по себе си проводят месечина...
Дойди и остани при мене, до изгрев чак,
подир туй ще ти пристана, с теб ще замина.
19.05.2008г
(цикъл "Звуци от старата ракла")
Няма коментари:
Публикуване на коментар