Същата...

Аз ли? Пак съм същата, която...
Не, не мога да живея без любов.
Не ме спирай, не казвай „Когато...”
Да, знам... не ще си никога готов.
Няма след теб да отворя душата.
За други не желая тя да е „Вход”,
гара последна, спирка позната,
чакана лодка, спасителен брод.
Без „Защо?” Не почвай отново...
Думи пак до вратата не слагай.
По добре е така. Без „До скоро”
нямаш време, тръгвай си, бягай...
Не залагай... Докога ще се гоним?
Тишина, от към чувства е криза...
Не отвръщай, не няма да спорим.
Не участвам в игри с ниска миза.

24.02.2011г
цикъл "Черно перо"