Нашепваш, думи галят
ефира се насища с тях,
милват, топлят, парят
огън палят… изгорях.
Жива са вода, опиват
енергия са, вид заряд,
шепнещо ме заливат,
стон нежен, благодат.
Аромата възпламенява
минава… по сетивата,
омайва и се настанява
дълбоко… във душата.
Аз искам, ала не смея,
сън сякаш е, не живот.
Изгаряща душа, немея
милвам те. Благослов.
Искаща, те приютявам
пазя чувството в нас,
разгарящо приласкавам
и шепна с най-тих глас.
Ясно всяка дума чувам,
търсиш в мрака моето.
Едно до друго, в ритъм...
Леко докосвам твоето.
(а)
03.05.2007г
цикъл "Бяло перо" ; "Акростихове"
Няма коментари:
Публикуване на коментар