Завиване, тишина навън.
Очакване в мислите тръпне.
В заспиване, клепачен сън.
Нощта бърза да се отдръпне.
Изгряване, ранобуден звън.
Много тежест носят очите.
Ах, мрачно е и студено вън.
Бодат за докосване лъчите.
Една е мисълта - не сбъдване.
Тогава кой така нощта отви ?
Изплува въпросът при ставане.
Кой в моя сън остави пак следи?
(а)
11.01.2007г
цикъл "Бяло перо" ; "Акростихове"
Няма коментари:
Публикуване на коментар