не ме обсипваш с подаръци, цветя,
че не пристигаш с маска пременен,
с думи: „О най-прекрасна на света".
Благодаря ти, че не си се потопил
във водовъртежите от преструвки,
че точно днес, не си ме задушил
с водопади прегръдки и целувки.
На мен ми стигат всички други дни,
когато с обич правиш ме красива,
когато гледайки напред в бъднини
и в миналото ни, съм най-щастлива.
Достатъчно ми е, че всеки тъжен ден
превръщаш с усмивката си в светлина,
че "в добро и зло" си винаги до мен.
Благодаря ти, че съм твоята жена!
08.03.2008г
(цикъл "Заедно във Вечността")
Няма коментари:
Публикуване на коментар