(Благодаря ти мамо и прости!)
До теб сега пиша, мила мамо,
едно писмо от твоята дъщеря
Не, няма повод, исках само
да ти кажа своето Благодаря.
Красива, нежна и така ефирна
(не наследих от теб този финес)
на вид си крехка, но си силна,
грижовно бдиш над нас до днес.
Аз моля те поспри и почини си,
пощади се малко, ти си ми една.
Умора виждам в твоите зеници
и много болка носиш във душа.
Да, зная за какво те тегне мъка
и мен боли ме от тази съдба...
Животът много пъти ни разплака
и води с нас той своята борба.
Ала вървя до теб мамо, няма сила,
която да успее да ни раздели.
От онзи миг, когато си ме родила,
орисана съм, да съм до теб, нали?
Аз много, много те обичам, мамо!
Прости ми, рядко казвам тези слова!
И ако аз добра съм, то знай е само
от теб защото наследила съм това.
Сега в деня, а също после в мрака
с прегръдка топла аз ще те даря.
Съзнавам, че стиха ми те разплака,
но с него казвам ти - Благодаря!
01.08.2006г
цикъл "Корени"
*********************************************************
п.п. Утре (09.03.2008г) е Сирни заговезни, ден за Прошка.
Няма коментари:
Публикуване на коментар