Копнеж

Студено е, замръзвам!
И допир сетих - ръцете ти.

Горещо е, изгарям!
Усетих нежен хлад - дъха ти.

Разказвай ми, скучая!
Нашепваше любов - гласа ти.

Обичай ме, копнея!
Обич долових - душата ти.

Боли ме, излекувай ме!
И лек получих - вярата ти.

Чакам те, завръщай ме!
Аз сетих дом - сърцето ти.

Шумно е, спасявай ме!
Мека тишина - гръдта ти.

Един е пътят, насочи ме!
Намерих се… в деня ти.

(а)
12.03.2007г
цикъл "Акростихове" ; "Галещо перо"

Същата...

Аз ли? Пак съм същата, която...
Не, не мога да живея без любов.
Не ме спирай, не казвай „Когато...”
Да, знам... не ще си никога готов.
Няма след теб да отворя душата.
За други не желая тя да е „Вход”,
гара последна, спирка позната,
чакана лодка, спасителен брод.
Без „Защо?” Не почвай отново...
Думи пак до вратата не слагай.
По добре е така. Без „До скоро”
нямаш време, тръгвай си, бягай...
Не залагай... Докога ще се гоним?
Тишина, от към чувства е криза...
Не отвръщай, не няма да спорим.
Не участвам в игри с ниска миза.

24.02.2011г
цикъл "Черно перо"

Уречено...

Насред път срещнали се,
до сами селската чешма
(SHKAFA) левент момък
и (Etchi) скромна мома.

Мома видях в летен пек
като че е пролетен букет
от теменужки и иглика.
Имаш ли сестра прилика?
Да си я взема нея у дома,
та къщата да си разкрася
и да ми се сгрява душата
кога видя сутрин жената!

Имам си една сестрица,
прилика ми е (незнайна).
Добра мома е, и умница,
а че и с хубост е омайна.
От утро звънко огласява
със своя смях земя цяла...
Слънцето не ще изгрява
тя преди да се е засмяла.

А може ли поне за миг,
ако това не чини сложност,
да съзря красивия й лик
или туй е невъзможност?
Такава нужна е за мен -
красива, умна, смеховита.
Да е радост в моя ден
и от обичта ми да опита.

Не може, не, недей рипа,
не бързай тъй припряно...
Тя е на скришном скрита,
че за сгледа и е още рано.
Дойди подир една година
кога стелят килим листа,
кога праг пристъпи зима.
Тогава може подириш я...

Как възпираш ми мерака!
Даже взех и се натъжих!
Е що да правя - ще се чака -
моя да е таз мома реших!
Дорде мине дългата година
ще печеля, дом ще направя!
Със сватове ще пристигна
да я искам! Няма да забравя!

Бре, как бързо мерак мина?
То толкоз - до пладне било...
Дали в гръд огън ти истина
или сърце ти се е присвило?
Преди път момко, отпийни
водица глътка, от стомна...
И тази китка здравец вземи
Какво изрече, да ти спомня!

Огънят в сърце ми не гасне,
а с по-буен пламък запламтя
харесване в обич ще порастне
сърце къта образа на любовта.
Със здраве днес си останете!
На дълъг път отправям се сега,
а вие момата здрава пазете,
друга нема като нея по света!

Какво чух, всичко ще предам
на строг тейко, на милно мале.
Ех, едно само няма да издам
това кое страни момини пали...

Тръгна си момък по своя път
къде сполука да го спохожда.
А мале, тейко, добре ще бдят
ще пазят едничката си рожба.

12.10.2010г
цикъл "Съавторски" и "Звуци от старата ракла"

автори:
SHKAFA - Валентин Добрев
Етчи/Etchi - Анета Саманлиева

Срещнали се

-Добра среща, Диано моме, поспри!
Дойдох си днес зарана от гурбет...
Я продумай, как живота тук върви?
Какво ново? Разказвай ми наред.

-Завърнал си се в селото, разбрах.
Пет лета откакто бате се помина...
В този ден и за последно те видях:
на смърт дойде, подир туй замина.

- По пътища поех, в неизвестното,
прокъсах си обущата по чуждото.
Не сбрах имане, не найдох лесно,
но поне за мен си, научих нужното.

- Помъдрял те виждам, посребрял -
неволите оставили са в теб следи...
Момък тръгна, идваш си възмъжал.
Дълго нямаше те, много, много дни.

- Ти все същата си, хубава, бъбрива -
на уста редят се думите като синци.
Помня на хорото - скоклива и игрива,
как сбираше очите на всички момци.

- Кога бе, жив бате, побратими бяхте,
дохождаше и в къщи, по седенките...
Помня на шега как с теб се годихме
и наедно хортувахме под сенките...

- За теб, Диано, всичко шега ли бе?
А аз все мислих те, доде се скитах,
на сън теб виждах и шепнех „либе"...
За теб говорех, как си все се питах.

- Шега не бе за мен, бате Чавдаре,
ала отдавна тръгна, време си мина.
По волята на тейко и на милно мале
за друг ме задомиха... преди година.

28.12.2006г

цикъл "Звуци от старата ракла"

Сега съм тук

Не разпитвай как съм дошла
и дали за това съжалявам,
колко дълго до теб съм била,
обич силна дали изживявам.
Гледай в мен, не сваляй очи,
аз съм тук в часа на страстта.
Наслади се, след мен ще горчи,
еликсир съм, отпивай в нощта.
Галя леко, така предизвиквам,
огън паля, от страстта ми боли,
вероломно в душата прониквам.
Отпрати ме утре, сега ме гали.
Разгадавай ме, грешна и бурна,
изучавай бавно с устни, с ръце.
Запомни: може пак да се върна,
ала друга и с плахост в сърце.
Тази нощ дойдох да те срещна,
отведи ме, заведи ме в безкрая.
Вечерта е наша, дълга и грешна.
Аз съм тук днес, за утре не зная.

(а)

03.08.2007г

цикъл „Бяло перо" ; "Акростихове"

Две думи за теб

„О не, не искам да празнувам.

Без поздрави, цветя и дар..."

Искането ти добре разбирам,

че нося от твоята кръв и жар.

Аз „Честито" не ще да изрека,

(мислено го казвам, гласно не),

тежки дарове не нося в ръка,

ето тук съм, само с думи две.

Малко думи, но с голяма сила,

ако извират дълбоко от сърце.

Малък букет от тях съм свила,

опаковах го с усмивка на лице.



(а)
16.08.2007г
цикъл "Посветено" ; "Акростихове"

Лист от календара

Не ме питай защо днес тъгувам,

не казвай „Усмихни се", недей!

Не разпитвай защо пак будувам,

песента позната днес не ми пей.



Нека този лист изчезне в безкрая

недошъл... неотминал... ненужен...

Какво е радост, не искам да зная -

виж очите, няма взор теменужен.



Не очаквай да цъфти розов цвят -

от солта в сълзите вехне, умира.

Без бодли рози много, цъфтят...

но без корен, животът им спира.



Не търси в календара тази дата.

Един лист скъсан, на земята лежи.

Не, не е лист, лежи там душата.

Без душа, едно сърце днес тъжи...



20.04.2008г
цикъл "Корени"

Двойно кафе

Защо ме будиш? Още ми е рано...
Насън стрелките даже се въртят,
аз да заспя не мога вече, от пиано
клавишите в душата ми туптят.
Вън нощ е, непрогледна, черна,
часове дълги от зората ни делят.
Едва успях в мрака да те мерна -
това напрягане... зениците болят!
Изненада ме, кажи, защо мълчиш?
Разказвай, две кафета се варят...
И как така, реши да ме навестиш?
Прости!... Не исках думи да ранят.
Ровят навътре, завръщат мигове
едва ли знаеш от кога така кръжат.
Забравил си, и може би е по-добре,
не бих желала на теб да ти тежат.
Отиваш ли си? Изпий поне кафето...
Щом искаш, думите не ще те спрат.
Тръгвай, до срещане... там където...
А глътките кафе отново ще горчат.

(а)

22.11.2008г
цикъл "Черно перо" ; "Акростихове"

Не късай рози...

Помниш ли, обичам рози?

Рози във всички цветове...

Едно забравил си - без пози,

до гуша от тях ми дойде...

Наивна може би изглеждам,

а всъщност съм от род змия.

Минавам, леко те поглеждам,

единствен поглед, но горя...

Роза страстна съм самата аз,

Ева – гола, с ябълка в ръката.

Не чу и дума... нито моя глас.

Онази роза, тя ми бе душата...


(а)

03.03.2009г
цикъл "Бяло перо" ; "Акростихове"

До Малкият принц

Помня че съм роза (без бодли)
ала от опитомяване се уморих,
дори си спомням че ме посади
наивно, лесно, на шега и в стих…

Атлазени разлистих цветовете
листата - по-нежни и от кадифе,
имах и сноп с бурени, в нозете
впити пиеха от моите сокове…

Загръщаше ме в нощите лунни
едва докосвайки, безмълвно…
Мечтаех, раждах мисли блудни,
ясно беше, че ще бъде трудно.

После си тръгна, при лисицата
опитомявайки и нея, запленен
намери онзи цвят в зеницата
искрящ и мамещ, в нюанс зелен.

Какво че бях роза (без бодли)
външността лъже, мога да бода …
Ашладиса ме трън, облагороди
мекото и гладкото… Вече дера.

(а)

17.09.2008г

цикъл "Черно перо" ; "Акростихове"