Две думи за теб

„О не, не искам да празнувам.

Без поздрави, цветя и дар..."

Искането ти добре разбирам,

че нося от твоята кръв и жар.

Аз „Честито" не ще да изрека,

(мислено го казвам, гласно не),

тежки дарове не нося в ръка,

ето тук съм, само с думи две.

Малко думи, но с голяма сила,

ако извират дълбоко от сърце.

Малък букет от тях съм свила,

опаковах го с усмивка на лице.



(а)
16.08.2007г
цикъл "Посветено" ; "Акростихове"

Лист от календара

Не ме питай защо днес тъгувам,

не казвай „Усмихни се", недей!

Не разпитвай защо пак будувам,

песента позната днес не ми пей.



Нека този лист изчезне в безкрая

недошъл... неотминал... ненужен...

Какво е радост, не искам да зная -

виж очите, няма взор теменужен.



Не очаквай да цъфти розов цвят -

от солта в сълзите вехне, умира.

Без бодли рози много, цъфтят...

но без корен, животът им спира.



Не търси в календара тази дата.

Един лист скъсан, на земята лежи.

Не, не е лист, лежи там душата.

Без душа, едно сърце днес тъжи...



20.04.2008г
цикъл "Корени"

Двойно кафе

Защо ме будиш? Още ми е рано...
Насън стрелките даже се въртят,
аз да заспя не мога вече, от пиано
клавишите в душата ми туптят.
Вън нощ е, непрогледна, черна,
часове дълги от зората ни делят.
Едва успях в мрака да те мерна -
това напрягане... зениците болят!
Изненада ме, кажи, защо мълчиш?
Разказвай, две кафета се варят...
И как така, реши да ме навестиш?
Прости!... Не исках думи да ранят.
Ровят навътре, завръщат мигове
едва ли знаеш от кога така кръжат.
Забравил си, и може би е по-добре,
не бих желала на теб да ти тежат.
Отиваш ли си? Изпий поне кафето...
Щом искаш, думите не ще те спрат.
Тръгвай, до срещане... там където...
А глътките кафе отново ще горчат.

(а)

22.11.2008г
цикъл "Черно перо" ; "Акростихове"

Не късай рози...

Помниш ли, обичам рози?

Рози във всички цветове...

Едно забравил си - без пози,

до гуша от тях ми дойде...

Наивна може би изглеждам,

а всъщност съм от род змия.

Минавам, леко те поглеждам,

единствен поглед, но горя...

Роза страстна съм самата аз,

Ева – гола, с ябълка в ръката.

Не чу и дума... нито моя глас.

Онази роза, тя ми бе душата...


(а)

03.03.2009г
цикъл "Бяло перо" ; "Акростихове"

До Малкият принц

Помня че съм роза (без бодли)
ала от опитомяване се уморих,
дори си спомням че ме посади
наивно, лесно, на шега и в стих…

Атлазени разлистих цветовете
листата - по-нежни и от кадифе,
имах и сноп с бурени, в нозете
впити пиеха от моите сокове…

Загръщаше ме в нощите лунни
едва докосвайки, безмълвно…
Мечтаех, раждах мисли блудни,
ясно беше, че ще бъде трудно.

После си тръгна, при лисицата
опитомявайки и нея, запленен
намери онзи цвят в зеницата
искрящ и мамещ, в нюанс зелен.

Какво че бях роза (без бодли)
външността лъже, мога да бода …
Ашладиса ме трън, облагороди
мекото и гладкото… Вече дера.

(а)

17.09.2008г

цикъл "Черно перо" ; "Акростихове"

Едно кафе

Видя в мен блудница, не съм,
какво че тук стоя на тротоара...
Ами, случайно случих се навън,
студено ми е, имаш ли цигара?
Не съм такава. Кафе ми се допи,
през две пресечки е кафенето...
Кофеиново, със захар, не горчи,
не ми е късно, здраво е сърцето...
Да ме почерпиш? Не, ще си платя.
Тежи ти нещо, ако искаш сподели.
Не ми предлагай... не, благодаря,
чадър не искам, какво като вали?
Довиждане, да, беше ми приятно.
Питаш, ще ни срещне ли съдбата...
Не зная, може би, най-вероятно...
Едно кафе пи с мен, със Самотата.

22.09.2008г
(цикъл "Черно перо")

Автобиография (2 в 1 )

(две в едно... ~Еtchi~ и *krasimira1* )



~
Вълна съм... Бурна, силна, страстна,

разбиваща се на капки ситнопенни

във вълноломът с осанка властна...

Следи оставям след себе си солени.
~

*
А аз поляна в прегръдката на планина,

в мечтите си достигнала дори... небето.

Потънала съм в цвят, окъпана в роса,

събрала много сила, красота в сърцето.
*

~
В нощта, седефено лунно отражение

проблясва с нюанс сребрист по мен...

Цяла поемам го, с шепнещо вълнение

понасям образа му към брега студен.
~

*
Невидима ръка пали нощем звездите

небето със воал вълшебен се облича,

с луната си говоря, скривам си сълзите,

душата е голяма, силно, чисто обича.
*

~
Усмихваща се изгревно пробуждам,

обгръщам нежно, обливам с топлота.

Спокойна, волна, талазно подреждам:

отливно съм строга, приливно добра.
~

*
Утрото тихо, на пръсти... пристъпва

слънчев лъч по лицето ми танцува,

тъгата на усмивката място отстъпва

вятър по въздуха съдбата ми рисува.
*

~
Прииждам, достигам и завладявам,

по-рядко тъмна, по-често светлина,

докосвам ласкава, спомен оставам.

Вълна... Понякога приличам на жена.
~

*
С природата в мен сезоните променям :

от жарко лятна преливам в есен златна,

дори зимно бяла топлотата не отнемам,

живот възраждам, пролетно благодатна.
*

~*


19.09.2008г

(цикъл "Съавторски")

Налей ми

"Недей!" казах... А ти: „Ще пия!

Не ме командвай, аз съм мъж!"

Поне да беше пил... една ракия

или водка, или вино, ти веднъж.

О не, такива питиета не желаеш

не изменяш на принципите свои.

Е няма лошо, гледам как сияеш

младееш чак, звездят очите твои.

Отпивай, на малки глътки, бавно,

не бързай, нощта едва пристига...

Докосвай "чаша" с пръсти плавно

и с устни меки.. трепет се надига.

Ти пиеш, а мен замайва ме глава,

кипи кръвта, във вените пулсира.

Налей ми, скъсвам с трезвеността

напий ме... на любовта с еликсира.

Пияна нека съм, нека да съм луда,

нека потъна цяла в твоята власт!

Криле ми дай, аз волна пеперуда

ще пърхам, ще те влудя от страст.



29.08.2008г

цикъл "Галещо перо"

По маршрут

Сети ли умората в очите,
а болката - частици черни,
мокрия блясък от сълзите
отворили в душата бездни?
Трасето е неравно, друса,
насипано е с остри камъни.
От първа спирка автобуса
пътува и превозва спомени.
Ъгловато е лицето, строго,
(това с усмивката бе маска)
усилие не ми коства много -
владея го, външна окраска.
А погледа ти, не достигна,
намигаш, но смисъл няма...
Ето я спирката, пристигна.
Етюдът свърши, без драма.

(а)

20.08.2008г
цикъл "Черно перо" ; "Акростихове"

***

Проронена сълза, не една...

от другата страна мълчание

капки восък... плаче свещта,

лек няма, тежест, страдание

оставени цветя за вечността

наниз спомени са упование...

!

(а)

07.07.2008г

цикъл "Посветено" ; "Акростихове"