Да, обичам…

Да, обичам... обичам да правя добро
не съдете, не хвърляйте камъни).
Да, измамен света е. И какво? И какво?
не се вписвам в калъпа „измамени”).

Да, усмихвам се… а как, как ме боли…
(не е болка телесна… в душата е),
да, търпя… само нея, но не и лъжи,
(не и злоба… не и лъжеприятели).

Да, сънувам… сънувам цветни дъги
(не можах да привикна с мъглата).
Да, понякога плача, в очите дъжди…
(не е маска… не търпя очилата).

Да, така ми е лесно – да бъда добра
(не насилвам, не прегъвам съдбата)
Да, молитви изричам, не викам, шептя
(не от крясъци… върти се земята)


24.03.2013г
цикъл "Бяло перо"
Етчи - Анета С.

Малък жест, ала с голямо значение за един Живот

**************************************************************************************
Благодарим ви!

Избягах си...

Избягах си... от черните обувки,
(още търсят ме, не се предават).
Следи прикрих, изтрих целувки...
Шамарите ли? Те дамга остават.

Опитах да забравя, че съм истина,
в очите си валеше... посоляващо.
Чакаше зовящ и дървен пристана,
а залезът отблъскваше прощаващо.

Забравих да запаля... за последно
(сега е много късно да се сещам).
В душата е пожарище нетленно,
нали димът от другите усещам...

Да бях родила се... по стъмване,
там нямаше да мога и да сричам...
В зора дошла, орисана на съмване.
И не да мразя... Да мога да обичам.

29.03.2011г
цикъл "Бяло перо"

Етчи - Анета С.

Копнеж

Студено е, замръзвам!
И допир сетих - ръцете ти.

Горещо е, изгарям!
Усетих нежен хлад - дъха ти.

Разказвай ми, скучая!
Нашепваше любов - гласа ти.

Обичай ме, копнея!
Обич долових - душата ти.

Боли ме, излекувай ме!
И лек получих - вярата ти.

Чакам те, завръщай ме!
Аз сетих дом - сърцето ти.

Шумно е, спасявай ме!
Мека тишина - гръдта ти.

Един е пътят, насочи ме!
Намерих се… в деня ти.

(а)
12.03.2007г
цикъл "Акростихове" ; "Галещо перо"

Същата...

Аз ли? Пак съм същата, която...
Не, не мога да живея без любов.
Не ме спирай, не казвай „Когато...”
Да, знам... не ще си никога готов.
Няма след теб да отворя душата.
За други не желая тя да е „Вход”,
гара последна, спирка позната,
чакана лодка, спасителен брод.
Без „Защо?” Не почвай отново...
Думи пак до вратата не слагай.
По добре е така. Без „До скоро”
нямаш време, тръгвай си, бягай...
Не залагай... Докога ще се гоним?
Тишина, от към чувства е криза...
Не отвръщай, не няма да спорим.
Не участвам в игри с ниска миза.

24.02.2011г
цикъл "Черно перо"

Уречено...

Насред път срещнали се,
до сами селската чешма
(SHKAFA) левент момък
и (Etchi) скромна мома.

Мома видях в летен пек
като че е пролетен букет
от теменужки и иглика.
Имаш ли сестра прилика?
Да си я взема нея у дома,
та къщата да си разкрася
и да ми се сгрява душата
кога видя сутрин жената!

Имам си една сестрица,
прилика ми е (незнайна).
Добра мома е, и умница,
а че и с хубост е омайна.
От утро звънко огласява
със своя смях земя цяла...
Слънцето не ще изгрява
тя преди да се е засмяла.

А може ли поне за миг,
ако това не чини сложност,
да съзря красивия й лик
или туй е невъзможност?
Такава нужна е за мен -
красива, умна, смеховита.
Да е радост в моя ден
и от обичта ми да опита.

Не може, не, недей рипа,
не бързай тъй припряно...
Тя е на скришном скрита,
че за сгледа и е още рано.
Дойди подир една година
кога стелят килим листа,
кога праг пристъпи зима.
Тогава може подириш я...

Как възпираш ми мерака!
Даже взех и се натъжих!
Е що да правя - ще се чака -
моя да е таз мома реших!
Дорде мине дългата година
ще печеля, дом ще направя!
Със сватове ще пристигна
да я искам! Няма да забравя!

Бре, как бързо мерак мина?
То толкоз - до пладне било...
Дали в гръд огън ти истина
или сърце ти се е присвило?
Преди път момко, отпийни
водица глътка, от стомна...
И тази китка здравец вземи
Какво изрече, да ти спомня!

Огънят в сърце ми не гасне,
а с по-буен пламък запламтя
харесване в обич ще порастне
сърце къта образа на любовта.
Със здраве днес си останете!
На дълъг път отправям се сега,
а вие момата здрава пазете,
друга нема като нея по света!

Какво чух, всичко ще предам
на строг тейко, на милно мале.
Ех, едно само няма да издам
това кое страни момини пали...

Тръгна си момък по своя път
къде сполука да го спохожда.
А мале, тейко, добре ще бдят
ще пазят едничката си рожба.

12.10.2010г
цикъл "Съавторски" и "Звуци от старата ракла"

автори:
SHKAFA - Валентин Добрев
Етчи/Etchi - Анета Саманлиева

Срещнали се

-Добра среща, Диано моме, поспри!
Дойдох си днес зарана от гурбет...
Я продумай, как живота тук върви?
Какво ново? Разказвай ми наред.

-Завърнал си се в селото, разбрах.
Пет лета откакто бате се помина...
В този ден и за последно те видях:
на смърт дойде, подир туй замина.

- По пътища поех, в неизвестното,
прокъсах си обущата по чуждото.
Не сбрах имане, не найдох лесно,
но поне за мен си, научих нужното.

- Помъдрял те виждам, посребрял -
неволите оставили са в теб следи...
Момък тръгна, идваш си възмъжал.
Дълго нямаше те, много, много дни.

- Ти все същата си, хубава, бъбрива -
на уста редят се думите като синци.
Помня на хорото - скоклива и игрива,
как сбираше очите на всички момци.

- Кога бе, жив бате, побратими бяхте,
дохождаше и в къщи, по седенките...
Помня на шега как с теб се годихме
и наедно хортувахме под сенките...

- За теб, Диано, всичко шега ли бе?
А аз все мислих те, доде се скитах,
на сън теб виждах и шепнех „либе"...
За теб говорех, как си все се питах.

- Шега не бе за мен, бате Чавдаре,
ала отдавна тръгна, време си мина.
По волята на тейко и на милно мале
за друг ме задомиха... преди година.

28.12.2006г

цикъл "Звуци от старата ракла"

Сега съм тук

Не разпитвай как съм дошла
и дали за това съжалявам,
колко дълго до теб съм била,
обич силна дали изживявам.
Гледай в мен, не сваляй очи,
аз съм тук в часа на страстта.
Наслади се, след мен ще горчи,
еликсир съм, отпивай в нощта.
Галя леко, така предизвиквам,
огън паля, от страстта ми боли,
вероломно в душата прониквам.
Отпрати ме утре, сега ме гали.
Разгадавай ме, грешна и бурна,
изучавай бавно с устни, с ръце.
Запомни: може пак да се върна,
ала друга и с плахост в сърце.
Тази нощ дойдох да те срещна,
отведи ме, заведи ме в безкрая.
Вечерта е наша, дълга и грешна.
Аз съм тук днес, за утре не зная.

(а)

03.08.2007г

цикъл „Бяло перо" ; "Акростихове"

Две думи за теб

„О не, не искам да празнувам.

Без поздрави, цветя и дар..."

Искането ти добре разбирам,

че нося от твоята кръв и жар.

Аз „Честито" не ще да изрека,

(мислено го казвам, гласно не),

тежки дарове не нося в ръка,

ето тук съм, само с думи две.

Малко думи, но с голяма сила,

ако извират дълбоко от сърце.

Малък букет от тях съм свила,

опаковах го с усмивка на лице.



(а)
16.08.2007г
цикъл "Посветено" ; "Акростихове"

Лист от календара

Не ме питай защо днес тъгувам,

не казвай „Усмихни се", недей!

Не разпитвай защо пак будувам,

песента позната днес не ми пей.



Нека този лист изчезне в безкрая

недошъл... неотминал... ненужен...

Какво е радост, не искам да зная -

виж очите, няма взор теменужен.



Не очаквай да цъфти розов цвят -

от солта в сълзите вехне, умира.

Без бодли рози много, цъфтят...

но без корен, животът им спира.



Не търси в календара тази дата.

Един лист скъсан, на земята лежи.

Не, не е лист, лежи там душата.

Без душа, едно сърце днес тъжи...



20.04.2008г
цикъл "Корени"

Двойно кафе

Защо ме будиш? Още ми е рано...
Насън стрелките даже се въртят,
аз да заспя не мога вече, от пиано
клавишите в душата ми туптят.
Вън нощ е, непрогледна, черна,
часове дълги от зората ни делят.
Едва успях в мрака да те мерна -
това напрягане... зениците болят!
Изненада ме, кажи, защо мълчиш?
Разказвай, две кафета се варят...
И как така, реши да ме навестиш?
Прости!... Не исках думи да ранят.
Ровят навътре, завръщат мигове
едва ли знаеш от кога така кръжат.
Забравил си, и може би е по-добре,
не бих желала на теб да ти тежат.
Отиваш ли си? Изпий поне кафето...
Щом искаш, думите не ще те спрат.
Тръгвай, до срещане... там където...
А глътките кафе отново ще горчат.

(а)

22.11.2008г
цикъл "Черно перо" ; "Акростихове"

Не късай рози...

Помниш ли, обичам рози?

Рози във всички цветове...

Едно забравил си - без пози,

до гуша от тях ми дойде...

Наивна може би изглеждам,

а всъщност съм от род змия.

Минавам, леко те поглеждам,

единствен поглед, но горя...

Роза страстна съм самата аз,

Ева – гола, с ябълка в ръката.

Не чу и дума... нито моя глас.

Онази роза, тя ми бе душата...


(а)

03.03.2009г
цикъл "Бяло перо" ; "Акростихове"

До Малкият принц

Помня че съм роза (без бодли)
ала от опитомяване се уморих,
дори си спомням че ме посади
наивно, лесно, на шега и в стих…

Атлазени разлистих цветовете
листата - по-нежни и от кадифе,
имах и сноп с бурени, в нозете
впити пиеха от моите сокове…

Загръщаше ме в нощите лунни
едва докосвайки, безмълвно…
Мечтаех, раждах мисли блудни,
ясно беше, че ще бъде трудно.

После си тръгна, при лисицата
опитомявайки и нея, запленен
намери онзи цвят в зеницата
искрящ и мамещ, в нюанс зелен.

Какво че бях роза (без бодли)
външността лъже, мога да бода …
Ашладиса ме трън, облагороди
мекото и гладкото… Вече дера.

(а)

17.09.2008г

цикъл "Черно перо" ; "Акростихове"

Едно кафе

Видя в мен блудница, не съм,
какво че тук стоя на тротоара...
Ами, случайно случих се навън,
студено ми е, имаш ли цигара?
Не съм такава. Кафе ми се допи,
през две пресечки е кафенето...
Кофеиново, със захар, не горчи,
не ми е късно, здраво е сърцето...
Да ме почерпиш? Не, ще си платя.
Тежи ти нещо, ако искаш сподели.
Не ми предлагай... не, благодаря,
чадър не искам, какво като вали?
Довиждане, да, беше ми приятно.
Питаш, ще ни срещне ли съдбата...
Не зная, може би, най-вероятно...
Едно кафе пи с мен, със Самотата.

22.09.2008г
(цикъл "Черно перо")

Автобиография (2 в 1 )

(две в едно... ~Еtchi~ и *krasimira1* )



~
Вълна съм... Бурна, силна, страстна,

разбиваща се на капки ситнопенни

във вълноломът с осанка властна...

Следи оставям след себе си солени.
~

*
А аз поляна в прегръдката на планина,

в мечтите си достигнала дори... небето.

Потънала съм в цвят, окъпана в роса,

събрала много сила, красота в сърцето.
*

~
В нощта, седефено лунно отражение

проблясва с нюанс сребрист по мен...

Цяла поемам го, с шепнещо вълнение

понасям образа му към брега студен.
~

*
Невидима ръка пали нощем звездите

небето със воал вълшебен се облича,

с луната си говоря, скривам си сълзите,

душата е голяма, силно, чисто обича.
*

~
Усмихваща се изгревно пробуждам,

обгръщам нежно, обливам с топлота.

Спокойна, волна, талазно подреждам:

отливно съм строга, приливно добра.
~

*
Утрото тихо, на пръсти... пристъпва

слънчев лъч по лицето ми танцува,

тъгата на усмивката място отстъпва

вятър по въздуха съдбата ми рисува.
*

~
Прииждам, достигам и завладявам,

по-рядко тъмна, по-често светлина,

докосвам ласкава, спомен оставам.

Вълна... Понякога приличам на жена.
~

*
С природата в мен сезоните променям :

от жарко лятна преливам в есен златна,

дори зимно бяла топлотата не отнемам,

живот възраждам, пролетно благодатна.
*

~*


19.09.2008г

(цикъл "Съавторски")

Налей ми

"Недей!" казах... А ти: „Ще пия!

Не ме командвай, аз съм мъж!"

Поне да беше пил... една ракия

или водка, или вино, ти веднъж.

О не, такива питиета не желаеш

не изменяш на принципите свои.

Е няма лошо, гледам как сияеш

младееш чак, звездят очите твои.

Отпивай, на малки глътки, бавно,

не бързай, нощта едва пристига...

Докосвай "чаша" с пръсти плавно

и с устни меки.. трепет се надига.

Ти пиеш, а мен замайва ме глава,

кипи кръвта, във вените пулсира.

Налей ми, скъсвам с трезвеността

напий ме... на любовта с еликсира.

Пияна нека съм, нека да съм луда,

нека потъна цяла в твоята власт!

Криле ми дай, аз волна пеперуда

ще пърхам, ще те влудя от страст.



29.08.2008г

цикъл "Галещо перо"

По маршрут

Сети ли умората в очите,
а болката - частици черни,
мокрия блясък от сълзите
отворили в душата бездни?
Трасето е неравно, друса,
насипано е с остри камъни.
От първа спирка автобуса
пътува и превозва спомени.
Ъгловато е лицето, строго,
(това с усмивката бе маска)
усилие не ми коства много -
владея го, външна окраска.
А погледа ти, не достигна,
намигаш, но смисъл няма...
Ето я спирката, пристигна.
Етюдът свърши, без драма.

(а)

20.08.2008г
цикъл "Черно перо" ; "Акростихове"

***

Проронена сълза, не една...

от другата страна мълчание

капки восък... плаче свещта,

лек няма, тежест, страдание

оставени цветя за вечността

наниз спомени са упование...

!

(а)

07.07.2008г

цикъл "Посветено" ; "Акростихове"

Равносметка

Повярвах си, че мога за забравям,
(Какво ми става, колко съм наивна)
че зад гърба си лесно ще оставям
и ще запазя душата си стерилна.

Не се получи, помня и попивам:
добро и зло, радости, проблеми.
По-лесно вече другите разбирам,
от себе си, от своите дилеми...

Не се завръща в мен дори насън
момичето с безгрижната усмивка.
Отиде си (със теб то тръгна вън)
след спомена и плахата прегръдка.

Не я очаквам, не чакам теб дори,
пределът е преминат, няма брод.
Слънчево е, но защо ли все вали?
Умора ли е или опит за Живот!?



02.07.2008г

(цикъл "Черно перо")

Дойди, либе

Тъй казват: "Утрото по-мъдро е от вечерта"
Дали защото денем няма мамещи звезди?!
Или защото роса - хладни капки в утринта,
измива сън, миражи, страст, копнежи от очи.
Затова ли, либе, дохождаш рано по зарана,
и пристъпяш тихо пред нашите двери тежки?
Кога от лъчи първи градина цяла е огряна,
кога от свян по светло, не ще сторим грешки.
Тупти сърце моминско в гърди, та ми не трай,
шестнайсет лазарника преминах преди ден...
Не съм аз малка вече, мама от далечен край
като довел е тейко, била е точно колко мен.
Там на герана, виж мене вода кога наливам,
погледни страни ми, как караш да пламтят.
Кога нишан за обич ми даваш, аз разбирам...
И устни ти, без глас, кога любовно ми шептят.
От що ли се страхуваш, от що, либе, не смееш,
от тейко ли, или пък от мойте трима братя,
та не признаеш, либе, че по мен линееш?!
Кой те е уплашил, звяр ли или аз самата?
Дойди ми либе, довечера, кога падне мрак,
кога звезди по себе си проводят месечина...
Дойди и остани при мене, до изгрев чак,
подир туй ще ти пристана, с теб ще замина.


19.05.2008г
(цикъл "Звуци от старата ракла")