20 юни 2008

Дойди, либе

Тъй казват: "Утрото по-мъдро е от вечерта"
Дали защото денем няма мамещи звезди?!
Или защото роса - хладни капки в утринта,
измива сън, миражи, страст, копнежи от очи.
Затова ли, либе, дохождаш рано по зарана,
и пристъпяш тихо пред нашите двери тежки?
Кога от лъчи първи градина цяла е огряна,
кога от свян по светло, не ще сторим грешки.
Тупти сърце моминско в гърди, та ми не трай,
шестнайсет лазарника преминах преди ден...
Не съм аз малка вече, мама от далечен край
като довел е тейко, била е точно колко мен.
Там на герана, виж мене вода кога наливам,
погледни страни ми, как караш да пламтят.
Кога нишан за обич ми даваш, аз разбирам...
И устни ти, без глас, кога любовно ми шептят.
От що ли се страхуваш, от що, либе, не смееш,
от тейко ли, или пък от мойте трима братя,
та не признаеш, либе, че по мен линееш?!
Кой те е уплашил, звяр ли или аз самата?
Дойди ми либе, довечера, кога падне мрак,
кога звезди по себе си проводят месечина...
Дойди и остани при мене, до изгрев чак,
подир туй ще ти пристана, с теб ще замина.


19.05.2008г
(цикъл "Звуци от старата ракла")

Звук

Вали навътре
Скривам под клепачите
напъпилия цвят

хайку

14.06,2008

Усещане за... жена

Аромат жасмин
Разлива тишината
ноти на страстта

хайку

15.06.2008

Тръгвам

Последен поглед в твоите очи
след него, ще си тръгна, сляпа...
Ще се препъвам и ще ми горчи
и ще боли, сърцето ми ще драпа.
Но ще си тръгна, няма път напред
Не, има, но той води към огнище,
а аз изгарям, в сърцето нямам лед
остана ли, ще станеш пепелище...
Звука дочувам, отчетливо и ясно
той гали, стяга със невидимо въже.
Един е кръстът, за двама ни е тясно,
тежи товарът, непосилен за мъже.
Ще избягам, ще се скрия надалече
да не дочувам песен, галещ зной...
Не ще се върна, нямам сили вече
и право нямам... Кръстът си е мой.

02.06.2008г

(цикъл "Черно перо")