Стъпки

Завиване, тишина навън.
Очакване в мислите тръпне.
В заспиване, клепачен сън.
Нощта бърза да се отдръпне.
Изгряване, ранобуден звън.
Много тежест носят очите.
Ах, мрачно е и студено вън.
Бодат за докосване лъчите.
Една е мисълта - не сбъдване.
Тогава кой така нощта отви ?
Изплува въпросът при ставане.

Кой в моя сън остави пак следи?

(а)

11.01.2007г
цикъл "Бяло перо" ; "Акростихове"

Докосващо

Нашепваш, думи галят
ефира се насища с тях,
милват, топлят, парят
огън палят… изгорях.
Жива са вода, опиват
енергия са, вид заряд,
шепнещо ме заливат,
стон нежен, благодат.
Аромата възпламенява
минава… по сетивата,
омайва и се настанява
дълбоко… във душата.
Аз искам, ала не смея,
сън сякаш е, не живот.
Изгаряща душа, немея
милвам те. Благослов.
Искаща, те приютявам
пазя чувството в нас,
разгарящо приласкавам
и шепна с най-тих глас.
Ясно всяка дума чувам,
търсиш в мрака моето.
Едно до друго, в ритъм...
Леко докосвам твоето.

(а)

03.05.2007г
цикъл "Бяло перо" ; "Акростихове"